О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
[населено място] , 29.10.2018г..
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2332/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. И. Т. и Р. Д. Т. против определение № 366 / 05.06.2018 г. по ч.т.д.№ 327/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което, поради приета недопустимост на частната жалба на същите страни ,против определение № 144/26.04.2018 г. по ч.т.д.№ 297/2015 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване на внесената по допуснато обезпечение на техен иск парична гаранция от 4 500 лева, е прекратено производството. Излагайки съображения единствено по основателността на претенцията си за освобождаване на паричната гаранция, а не и досежно разпоредената от съда недопустимост на инстанционен контрол върху първоинстанционното определение , жалбоподателите претендират отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество, с уважаване на искането им по чл.403 ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК , като преграждащ произнасянето на въззивния съд, по съществото на частната жалба на Ю. и Р. Т. срещу първоинстанционното определение, съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
С определение № 144 по ч.т.д.№ 297 / 2015 г. на Шуменски окръжен съд е отменено допуснато по бъдещ, последващо предявен , иск на Ю. Т. и Р. Т. против „ ДСК „ АД , обезпечение , с което е наложена обезпечителна мярка „ спиране на изпълнително производство„, но е отказано освобождаване на внесената от лицата парична гаранция от 4 500 лева. Съдът е приел, че изискуемостта на вземането на молителите от внесената от тях парична гаранция е настъпила с влизане в сила на определението, с което образуваното по обезпечения им иск производство е било прекратено, на основание чл.126 ал.1 ГПК. Считано от този момент, обаче, е изтекъл едногодишен срок и съгласно чл.82 ГПК сумата от 4 500 лв. е била внесена в приход на държавния бюджет. На това основание е оставена без уважение молбата им за освобождаване на паричната гаранция .
Въззивният съд, позовавайки се на т.3 от ТР № 6 / 2014 г. по т.д.№ 6 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че това първоинстанционно определение не подлежи на обжалване, тъй като не отговаря на никоя от предпоставките,съгласно чл.274 ал.1 ГПК. Независимо от последното, изключващо необходимост от произнасяне по съществото на спора, съдът е навел съображения в подкрепа на правилността на първоинстанционния акт, които не са предмет на настоящата проверка, съобразяваща постановения диспозитив.
С оглед диспозитива на атакувания акт , проверката на настоящия състав се изчерпва с проверката на правилността на извода за недопустимост на обжалването на определението на първоинстанционния съд по чл.403 ал.2 вр. с чл.402 ал.1 ГПК, независимо че със същото се отказва освобождаване на паричната гаранция.Тази недопустимост следва от задължителните указания в т.3 на ТР № 6 / 23.10.2015 г. по т.д.№ 6/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени и от въззивния съд : определението не е преграждащо за развитието на производството пред Шуменски окръжен съд, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Приложените от жалбоподателите актове на състави на ВКС са предхождащи произнасянето с ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, потвърждаващо настъпване на изискуемостта за вземането от парична гаранция с влизане в сила на съдебния акт , постановен по обезпечения иск или прекратяване на производството по същия, но и по начало са относими към произнасянето по съществото на искането за освобождаване на паричната гаранция. Спецификата на конкретния казус е също относима към произнасянето по същество, не и към преценката за обжалваемост на акта на съда по чл.403 ал.2 ГПК, която изхожда единствено от предмета на произнасяне, съответно вида на акта, чието постановяване се претендира и последиците му.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 366/05.06.2018 г. по ч.т.д.№ 327/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: