Определение №439 от 31.10.2017 по търг. дело №746/746 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№439

София, 31.10.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №872/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13163/28.12.2016г.,подадена от Н. Д. Р.,Д. Д. Р.,Д. Н. Р. и М. Н. Р.,против решение №142/18.11.2016г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№339/2016г. по описа на съда,с което е потвърдено решение №153/31.05.2016г. постановено по гр.д.№443/2015г. по описа на Бургаски окръжен съд-за приемане за установено спрямо Н. Д. Р.,Д. Д. Р.,Д. Н. Р. и М. Н. Р.,че Г. Е. Р. и Е. Т. З.,са собственици на реална част с площ от 1614 кв.м,намираща се в северната половина от поземлен имот с идентификатор 07079.607.342 с площ от 1521 кв.м,при описани в решението съседи за целия имот,с конфигурация и граници съгласно заключението на вещото лице по постановеното решение №343/09.06.2011г. по гр.д.№843/2009г. по описа на Окръжен съд-Бургас и решение №9638С/24.01.2013г. на ОСЗ-Б..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Г. Е. Р. и Е. Т. З.,чрез пълномощника си адвокат В. Г.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците по предявения положителен установителен иск за собственост-Г. Е. Р. и Е. Т. З.,са наследници на Г. М. Р.-поч.28.03.1995г./негови внуци/,а ответниците-Д. Н. Р. и М. Н. Р.,са наследници на брата на наследодателя на ищците-Н. М. Р.-поч. на 11.11.1986г.,като не се спори между страните,че по силата на валидно проведена доброволна делба,датираща към 10.03.1949г.,двамата братя Г. и Н. Р.,са поделили съсобствения си имот-нива от 16 дка в местн.”М.”,на две равни части,по силата на която Г. Р. станал собственик на 8 дка в северната част на имота,а Н. Р. е станал собственик на 8 дка в южната част на имота,кайто имот съгласно приетата съдебно-техническа експертиза,е бил заснет с пл.№363 по кадастралния план на [населено място] от 1949г.,понастоящем в кадастъра с пл.№698,идентифициращ се в КККР на [населено място] с идентификатор 07079.607.342 с площ от 4 521 кв.м.Съдът е отбелязъл,че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№843/2009г. на Окръжен съд,гр.Б.,е прието за установено по отношение на Д. Н. Р. и М. Н. Р.,че наследодателят на настоящите ищци-Г. М. Р.,е бил собственик към момента на обобществяването на земеделската земя на 1614 кв.м,представляващи част от имот пл.№698 в кв.25 по действащия,към датата на постановяване на съдебния акт,план на [населено място],ж.к.”Л.”,целият от 4 570 кв.м,намиращи се в северната половина на бивш имот №363 в бивш кв.393 по плана на [населено място] от 1949г.,след което, на основание член 14,ал.7 ЗСПЗЗ,е последвало изменение на влязлото в сила решение по преписките пред ОСЗ на двамата наследодатели-а именно-решение №9638С и решение №9849С,и двете с дата 24.01.2013г.с/лист 13 и л.17 от делото/,по предходни решения,съобразявайки се с обвързващата сила на влязлото в сила съдебно решение по иска по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,и е възстановила на наследниците на Г. Р., правото на собственост в съществуващи реални граници 1 614 кв.м от описаната бивша нива,което решение е влязло в законна сила.Съдът е приел,че с това решение на ОСЗ земеделската реституция относно процесния имот е приключила,което легитимира ищците като собственици на имота.Относно индивидуализацията на процесния имот,съдът е посочил,че такава е налице по силата на постановеното,влязло в сила решение по гр.д.№843/2009г. по описа на Бургаски окръжен съд,описан като”1614 кв.м,представляващи част и включени в имот №698 в кв.25 по сега действащия план на [населено място],к-с”Л.”,целия с площ от 4 570 кв.м,намиращи се в северната половина на бивш имот №363 в бивш кв.393 по плана на [населено място] от 1949г.,местн.”М.”,която по изготвената скица на вещото лице –лист 219 от делото,е оцветена в зелено.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на члена 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по въпроса/цитирам/:”относно начина на ползваното при решаване на делото експертно заключение,годността му като доказателство,както и начина на преценка на същото.”,който въпрос е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС-решения,постановени в производство по член 290 ГПК: по гр.д.№3529/2014г. по описа на ВКС,ІVго,по гр.д.№163/2014г.,ВКС,Іго,по гр.д.№175/2011г.,ВКС,ІІго и по гр.д.№5432/2014 по описа на ВКС,ІІго.Изложени са доводи,че експертното заключение по приетата в производството по делото експертиза, е изготвено въз основа и на база заключение на експертиза,изготвена и приета в друго производство/по гр.д.№843/2009г. по описа на Бургаски окръжен съд/,както и липсата на лични констатации на вещото лице по експертизата по делото.
С оглед изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираният от касаторите правен въпрос,касационният съд намира,че са налице предпоставките,предвидени в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №142/18.11.2016г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№339/2016г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ без движение касационната жалба.
Да се изпрати съобщение до касаторите Н. Д. Р.,Д. Д. Р.,Д. Н. Р. и М. Н. Р.,в едноседмичен срок за внесат по сметка на ВКС сумата от 204,18 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавни такси,събирани от съдилищата и представят документ по делото за внасянето й,като в противен случай жалбата ще им бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар