6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 04.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2544 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. И. като синдик на [фирма], представляван от адв. Е. С., срещу решение № 172 от 19.06.2017г. по в.т.д. № 176/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 49 от 30.01.2017г. по т.д. № 127/2016г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] и Н. Г. Ч. искове с правно основание чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 и вр. ал.4 ТЗ за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършените от дружеството в полза на Н. Г. Ч. плащания в общ размер на 101 212,27 лева, тъй като са извършени със знанието й относно настъпила неплатежоспособност на [фирма], и за осъждане на Н. Ч. да върне сумите в масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2016г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъоразно. Поддържа, че за да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че се касае за плащания, направени от [фирма] в полза на Н. Ч. като [фирма], съгласно уговорен между страните падеж, т.е. не е налице хипотезата на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Счита този извод за необоснован, тъй като се основава на оспореното от него заключение на ССЕ, като не е съобразено и оспорването му на вписания във фактурите падеж в полето относно срока за плащане – „отложено 45 дни“ и липсата на ангажирани от ответниците доказателства, че този отложен падеж действително е бил вписан във фактурите към момента на издаването им. С оглед на това поддържа, че плащанията са извършени след повече от 30 дни след падежа и като такива попадат в хипотезата на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Счита за неправилен и извода на съда за липса на втората законова предпоставка по предявения иск – тази по чл.646, ал.4, т.2 ТЗ, като сочи, че ответницата Н. Ч. и И. М. /едноличен собственик и управител на [фирма]/ са поддържали близки бизнес отношения – участвали са заедно в различни дружества, а освен това ответницата е била упълномощена да тегли средства от банковите сметки на дружеството и следователно е била наясно с финансовото му състояние. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /в редакцията преди изм. ДВ, бр.86 от 2017г./, като сочи следните правни въпроси:
1. Ползва ли се с материална доказателствена сила частния документ? Счита, че въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с решение № 261 от 22.01.2014г. по гр.д. № 2354/2013г. на ВКС, решение № 197 от 23.12.2014г. по гр.д. № 7364/2013г. на ВКС, решение № 57 от 29.04.2013г. по гр.д. № 354/2012г. на ВКС, решение № 375 от 28.12.2012г. по гр.д. № 1347/2011г. на ВКС.
2. Ползва ли се частният документ с достоверна дата спрямо трети лица? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение № 375 от 28.12.2012г. по гр.д. № 1347/2011г. на ВКС.
3. В производството по иск за попълване на масата на несъстоятелността, включително отменителен иск, синдикът представлява ли трето лице по смисъла на чл.181 ГПК? Счита, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в отклонение от решение № 235 от 04.06.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на ВКС. В случай, че се приеме липса на такова противоречие, моли да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
4. Съставените от несъстоятелния длъжник документи ползват ли се с достоверна дата спрямо кредиторите на несъстоятелността? По този въпрос поддържа наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като сочи определение № 2846 от 01.03.2013г. по т.д. № 1052/2009г. на СГС, ТО, VI-8 състав и решение № 79 от 27.04.2009г. по т.д. № 40/2009г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, представляван от адв. К. Б., оспорва касационната жалба. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е изложил мотиви защо счита за доказано издаването на фактурите на посочените в тях дати – те са осчетоводени от страните, включени с в съответните справки-декларации по ЗДДС, декларирани са пред НАП, сделките действително са извършени и доставките са получени и че плащането по тях е отложено, както е уговорено. Сочи, че във фактурите няма никакви добавки или поправки, което, като бъдат съобразени и другите приети по делото доказателства и приетите заключения, е довело да извод, че записаните в тях волеизявления установяват действителното положение. Поддържа, че въззивният съд не се е произнасял по третия и четвъртия въпроси, поради което по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът Н. Г. Ч. като [фирма], представлявана от адв. В. И., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като излага съображения за липса на противоречие между мотивите на обжалваното решение и цитираната от касатора задължителна практика. Сочи, че въззивният съд е приел, че фактурите са издадени на посочените в тях дати, че са осчетоводени от страните, че са включени в съответните справки – декларации по ЗДДС, декларирани пред НАП, че сделките действително са извършени и доставките са получени и че плащането по тях е отложено, както е уговорено, като във фактурите няма никакви добавки или поправки, което, като бъдат съобразени и другите приети по делото доказателства и приетите заключения, е довело до извод, че записаните в тях волеизявления установяват действителното положение. Поддържа, че по третия и четвъртия въпроси липсва произнасяне от въззивния съд. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта по предявения против [фирма] и Н. Ч. иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 и вр. ал.4 ТЗ е приел за установено, че са изплатени от дружеството задължения, възникнали от фактури, издадени през периода 01.-07.07.2011г. и платени на 19.08.2011г. и на 23.08.2011г., както и че по фактурите ответното дружество е закупило лекарства, като е уговорено отложеното им плащане – 45 дни след датата на издаване на фактурата, което е отразено от страните. Посочил е, че с оглед направеното от ищеца оспорване на съдържанието на фактурите и приемо-предавателните протоколи, вкл. и датата на издаването им, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чиито констатации е видно, че фактурите са включени в дневника на продажбите и справката – декларация по ЗДДС на едноличния търговец, а получените суми са отчетени като приход по сметка 702 – Приходи от продажба на стока; че оригиналите на фактурите и вторите екземпляри при доставчика съвпадат напълно; че за всяка една доставка са оформени товарителница, фактура и приемо-предавателен протокол; че стоките са били доставени с лизингов автомобил на едноличния търговец, като са съставени пътни листове, чиито дати съответстват на датите на издадените фактури, товарителници и приемо-предавателни протоколи; че са осчетоводени разходи за гориво; че посочените съпътстващи документи кореспондират с всяка една от доставките, обективирани с процесните фактури; че е последвала реализация на закупените стоки; че приходите са декларирани пред данъчните власти; че всички документи са включени надлежно в счетоводните регистри на доставчика и на купувача. С оглед на това въззивният съд е приел, че при установено пълно съответствие между счетоводствата на двете страни по сделките, както по отношение на първичните, така и по отношение на вторичните, и на съпътстващите документи, не се опровергава съдържанието на процесните фактури, вкл. че не са издадени на посочените дати, както и че допълнително е вписан падежът на задълженията. По тези съображения е достигнал до извод, че ответното дружество като длъжник е изпълнило задълженията си в съответствие с уговорения падеж.
Във връзка с твърдението за знание от страна на ответницата, че дружеството е в несъстоятелност, въззивният съд е изложил съображения, че свидетелските показания в прокурорската преписка не могат да послужат за изграждане на изводи по настоящото дело, както и че към момента на издаване на фактурите и извършването на плащанията не се установява ответниците да са съдружници в едни и същи дружества, като ответницата Ч. не е била съдружник, нито управител в ответното дружество. Приел е, че ответницата е била пълномощник с правото да се разпорежда с банковите сметки на ответното дружество и да тегли парични суми, но това обстоятелство не води до извод за обосновано предположение за неплатежоспособност на дружеството. Посочил е още, че предмет на процесните фактури са доставки на лекарства, които са свързани с обичайната дейност на длъжника – търговия с лекарства чрез създаване на аптека, като са доставени лекарства, които са заплатени в срока на уговорения падеж, и в този смисъл е налице едновременност на разменените престации по смисъла на чл.646, ал.5 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Първите два правни въпроса, отнасящи се до материалната доказателствена сила на частния документ, са релевантни, но не са решени от въззивния съд в противоречие със постоянната практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил представените по делото фактури в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и е взел предвид, че са включени в дневника на продажбите и справката – декларация по ЗДДС на едноличния търговец, а получените суми са отчетени като приход по сметка 702 – Приходи от продажба на стока; че оригиналите на фактурите и вторите екземпляри при доставчика съвпадат напълно; че за всяка една доставка са оформени товарителница, фактура и приемо-предавателен протокол; че стоките са били доставени с лизингов автомобил на едноличния търговец, като са съставени пътни листове, чиито дати съответстват на датите на издадените фактури, товарителници и приемо-предавателни протоколи; че са осчетоводени разходи за гориво; че посочените съпътстващи документи кореспондират с всяка една от доставките, обективирани с процесните фактури; че е последвала реализация на закупените стоки; че приходите са декларирани пред данъчните власти; че всички документи са включени надлежно в счетоводните регистри на доставчика и на купувача. Следователно въззивният съд не е приел, че представените по делото фактури се ползват с материална доказателствена сила и достоверна дата по отношение на трети лица, а изводите му са основани на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.
Формулираните по делото трети и четвърти въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Предвид липсата на общата предпоставка по отношение на посочените въпроси, не следва се обсъжда наличието на сочените допълнителни основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 19.06.2017г. по в.т.д. № 176/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: