О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 04.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2145 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Г., представляван от адв. София К. – А. и касационна жалба на Т. А. Ц. като ЕТ „ Теменуга – В.Н.В. – Т. Ц., представлявана от адв. С. А., срещу решение № 238 от 25.01.2018г. по т.д. № 3999/2017г. на САС, ТО, ІХ състав, с което е потвърено решение № 1875 от 01.11.2016г. по т.д. № 3612/2015г. на СГС, ТО, VІ-16 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по предявените от Столична община против касаторите искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./, че договор за покупко-продажба от 11.07.2014г., обективиран в нотариален акт № 168, том V, рег. № 7099, дело № 757/2014г. на нотариус Н., № 040 на НК, е нищожен поради противоречие със закона – сключен в нарушение на установената в чл.41, ал.2 ЗППДОП забрана за прехвърляне на обект, придобит чрез приватизационен договор в 5-годишен срок от изплащането на цената му.
Касаторът Г. Е. Г. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че нормата на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ не е приложима към възникналото след отмяната на този закон правоотношение между Столична община и касатора Теменуга Ц. като ЕТ „Теменуга – В.Н.В. – Т. Ц.”, поради което не е налице и фактическият състав на чл.26, ал.1 ЗЗД. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за приложимост на разпоредбите на ЗППДОП /отм./ към процесното правоотношение, основан на превратно тълкуване на нормата на § 17, ал.3 ПЗР на ЗПСК. Счита, че ако законодателят е целял сключените при условията на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК сделки да бъдат обвързани от забраната, съдържаща се в отменената разпоредба на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./, това е щяло да бъде указано изрично. Сочи, че съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд, е постановена при различна фактическа обстановка, тъй като са разгледани хипотези, при които договорите за приватизационна продажба са били сключени по време на действието на ЗППДОП /отм./. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. При действието на кой закон е възникнало гражданското правоотношение по приватизационен договор, сключен на 07.08.20019г., след довършена висяща процедура по реда на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК и материалноправните разпоредби на кой закон /ЗППДОП или ЗПСК/ регулират правата и задълженията по това правоотношение? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 16 от 23.03.2009г. по т.д. № 442/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 88 от 03.05.2012 по гр.д. № 191/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по отношение на приватизационни договори, сключени при действието на ЗППДОП /отм./, и извършени разпоредителни сделки след отмяната му. Твърди още, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос очевидно неправилно.
2. Довършването на процедурата за продажба на имот по реда на чл.35 от ЗППДОП /отм./ на основание § 17, ал.3 ПЗР на ЗПСК, приключило със сключване на приватизационен договор на 07.08.2009г., означава ли, че този договор е сключен при условията на ЗППДОП /отм./, включително и при приложимост на материалноправната разпоредба на чл.41, ал.2 от същия? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 16 от 23.03.2009г. по т.д № 442/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. Счита, че въззвният съд се е произнесъл по въпроса очевидно неправилно. Поддържа още, че в съществуващата съдебна практика липсва произнасяне по формулирания въпрос по отношение на приватизационна сделка, сключена по време на действието на ЗПСК.
3. Необходимо ли е наличие на изрична законова разпоредба от действащ закон, за да бъде придадено действие на отменена материалноправна разпоредба, каквато е чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./, спрямо приватизационни правоотношения, възникнали след отмяната на същия закон? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса очевидно неправилно, както и че по него липсва съдебна практика.
Касаторът Т. А. Ц. като ЕТ „ Теменуга – В.Н.В. – Т. Ц.“ поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че мотивите на въззивния съд за приложимост на нормата на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ към възникналото след отмяната на този закон правоотношение между нея и Столична община, са вътрешно противоречиви. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за приложимост на разпоредбите на ЗППДОП /отм./ към процесното правоотношение, основан на превратно тълкуване на нормата на § 17, ал.3 ПЗР на ЗПСК. Счита, че ако законодателят е целял сключените при условията на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК сделки да бъдат обвързани от забраната, съдържаща се в отменената разоредба на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./, това е щяло да бъде указано изрично. Твърди, че обжалваното решение е в пълно противоречие с един от основните принципи в правото, а именно, че правните последици не могат да бъдат тълкувани разширително докежно санкционните последици. Сочи, че въззивният съд не е анализирал задълбочено спорните факти, а е приложил механично и е препратил към съдебна практика, която е постановена при различна фактическа обстановка, тъй като са разгледани хипотези, при които договорите за приватизационна продажба са били сключени по време на действието на ЗППДОП /отм./. Предвид изложеното счита, че не е налице фактическият състав на чл.26, ал.1 ЗЗД. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Сделки, сключени след отмяната на ЗППДОП по реда на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК, считат ли се за сключени изцяло при условията на отменения закон или спрямо тях е приложима единствено регламентираната в него процедура, приключваща със сключването на договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, което се използва за стопанска цел? Твърди, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 16 от 23.03.2009г. по т.д. № 442/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
2. Спрямо сделка, сключена след отмяната на ЗППДОП и при действието на ЗПСК въз основа на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК, запазва ли се материалноправната регламентация на отменения ЗППДОП, съответно регламентираната в чл.41, ал.2 от същия забрана? Твърди се, че даденият от въззивния съд отговор на въпроса е в противоречие с решение № 88 от 03.05.2012г. по гр.д. № 191/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
3. Понятието „процедура” по смисъла на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК обхваща ли съдържанието на сделка, сключена при действието на новия закон, съответно възникналите за страните права и задължения по нея, в това число и забраната за отчуждаване на имота по чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./? Счита, че въпросът е решен в противоречие с решение № 127 от 15.03.2012г. по гр.д. № 467/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
4. Наличието на изрична разпоредба на ПЗР на ЗПСК, с която изцяло е отменен ЗППДОП, и липсата на изрична такава, с която да се запазва действието на забраната по чл.41, ал.2 от отменения закон, както и липсата на подобна материалноправна регламентация в новия закон, обосновават ли приложимост на забрана за отчужаване, съдържаща се в отменения закон, спрямо сделки, сключени при действието на новия ЗПСК след довършени процедури по §17, ал.3 ПЗР на същия закон? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 16 от 23.03.2009г. по т.д № 442/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.
Касаторът твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата очевидна неправилност.
Ответникът Столична община оспорва касационните жалби, като прави възражение за липса на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: че на 07.08.2009г. между Столична община и Т. Ц., действаща като ЕТ „Теменуга – В.Н.В. – Т. Ц.” е сключен договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинското предприятие, който се използва за стопанска цел; че сделката е осъществена на основание § 17, ал.3 ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационния контрол /ЗПСК/ във връзка с чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП /отм./ и решение на СОС от 2007г.; че продажната цена е изплатена изцяло на 01.07.2014г.; че на 11.07.2014г. е сключен договорът, предмет на претендираната нищожност, като с него е прехвърлена собствеността върху обекта от купувача по приватизационния договор на ответника Г. Е. Г..
При тези факти въззивният съд е приел, че сделката на разпореждане с приватизирания обект е нищожна на основание чл.26, ал. ЗЗД вр. чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ поради противоречие със закона – сключване в нарушение на установената с последната норма забрана за прехвърляне на обект, придобит по силата на приватизационен договор, в 5-годишен срок от изплащане на цената му. При произнасяне по спорния въпрос дали цитираната забрана е приложима по отношение на процесния договор с оглед придобиване на имота по приватизационен договор от 07.08.2009г. или при действието на ЗПСК, въззивният съд се е позовал на последователната съдебна практика на ВКС, според която действието на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ се запазва във всички случаи, когато имуществото е придобито по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 от същия закон. Посочил е, че правата и задълженията, които произтичащ от правна сделка, се определят от закона, при действието на който е сключена сделката, като с отмяната на ЗППДОП забраната за отчуждаване по цитираната норма не отпада по отношение на изкупените по чл.35 имоти, а с приемането на ЗПСК, по силата на който е отменен ЗППДОП, възникналите граждански правоотношения не са преуредени. С приемането на ЗПСК разпоредбите му се прилагат занапред, а правоотношенията, възникнали при действието ЗППДОП, се уреждат от отменения закон.
Въззивният съд е приел, че забраната по чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е приложима и в случая, независимо че договорът за приватизация е сключен при действието на ЗПСК, доколкото се касае до сделка по §17, ал.3 от ПЗР на ЗПСК вр. чл.35 ЗППДОП. Приел е, че макар договорът да е сключен по време на действие на новия закон, по отношение на него е приложима материалноправната уреда по отменения закон, включително забраната по цитираната норма от същия, което е следствие от липсата на уредба на отношенията по приватизация на държавни и общински предприятия в хипотезите на чл.35 ЗППДОП /отм./ в ПЗР на ЗПСК. Позовал се е на решение № 127 от 15.03.2012г. по гр.д. № 467/2011г. на ВКС, ІV г.о., съгласно която с §17, ал.2 ПЗР на ЗПСК е уредена хипотезата на висяща процедура по предложение за закупуване по чл.35 ЗППДОП /отм./ и договорът се сключва при условията на отменения закон, а това означава всички условия по глава VІІ от ЗППДОП /отм./, включително и при забраната по чл.41, ал.2 от него.
Въззивният съд е изложил съображения, че не се отразява на валидността на отчуждителната сделка изпълнението на договорното задължение на ответницата за заплащане на неустойка по приватизационния договор за неизпълнение на задълженията по него да се се отчуждава приватизирания обект в 5-годишен срок от изплащането му.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касаторите правни въпроси се свеждат до това дали е приложима установената в чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ забрана за отчуждаване по отношение на процесния договор за приватизация, сключен между Столична община и Т. А. Ц. като ЕТ „Теменуга – В.Н.В. – Т. Ц.“ на 07.08.2009г. – по време на действие на ЗПСК, но в хипотезата на §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК. По приложението на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ по отношение на приватизационните договори, сключени по реда на чл.35 от същия закон, е формирана постоянна практика. Съгласно решение № 127 от 15.03.2012г. по гр.д. № 467/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което се е позовал и въззивният съд, ЗППДОП /отм./ е специален закон, с който се уреждат условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. В него са предвидени и особени начини за приватизиране на държавни и общински предприятия и обособени техни части, сред които е и този по чл.35 ЗППДОП /отм./ – държавни и общинки предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им от посочените в нормата субекти, като за купувачите са предвидени редица преференции – за разсрочено плащане, вкл. с облекчения и отстъпки при извършването му, вписването на законна ипотека в полза на прехвърлителя се освобождава от държавни такси. По силата на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ на купувачите е забранено за продават от своя страна придобитото имущество в продължение на пет години от изплащането му, като тази норма е императивна и нарушаването й води до нищожност съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Предмеът на регулиране на новия ЗПСК /обн. 2002г./ не е напълно идентичен с отменения, като има промени и в материята за приватизация. Аналогични правила на тези по чл.35 ЗППДОП /отм./ за преференциално изкупуване в ЗПСК не са предвидени, поради което няма как да е възпроизведена и забраната по чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./, но в същото време е уредена хипотезата на висяща процедура по предложение за закупуване по чл.35 ЗППДОП /отм./. При изричен или мълчалив отказ за приемане на предложението, който се обжалва в съда и съдебното производство е висящо към датата на влизане в сила на ЗПСК, процедурата по продажбата се довършва по стария ред от АПСК, съответно от общината, което включва всички условия по глава VІІ от ЗППДОП /отм./, включително и забраната по чл.41, ал.2 от същия закон. С оглед на това е формиран извод, че новият ЗПСК не урежда правоотношения по приватизация на държавни и общински предприятия в хипотезите по чл.35 ЗППДОП /отм./ с изключение на недовършените продажби поради висящи съдебни производства /пар.17, ал.3 ПЗР на ЗПСК/ и в този случай старата регламентация по ЗППДОП е запазена. Даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с така формираната практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Неоснователен е доводът на касаторите, че цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като дадените с нея разрешения касаели хипотезата на сключени по време на действието на ЗПСК договори. С оглед мотивите на решение № 127 от 15.03.2012г. по гр.д. № 467/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. настоящият състав намира, че даденият с него отговор се отнася за всички приватизационни договори, сключени по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, без значение дали сключването им е извършено по време на действието на този закон или след отмяната му със ЗПСК, но в хипотезата на §17, ал.3 ЗПСК – на висяща процедура по предложение за закупуване по чл.35 ЗППДОП /отм./.
При наличие на формирана постоянна практика по поставените въпроси, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лева, дължимо поравно от всеки от касаторите.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 25.01.2018г. пот.д. № 3999/2017г. на САС, ТО, ІХ състав.
ОСЪЖДА Г. Е. Г. да заплати на Столична община сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОСЪЖДА Т. А. Ц. като ЕТ „ Теменуга – В.Н.В. – Т. Ц.“ да заплати на Столична община сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: