Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на 13 май 2010 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 1768/2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
С решение № 335 от 28.03.2008 г. по гр.д. № 181/2006 г. на районен съд гр. Х. е отхвърлен иск за делба на имотите, находящи се в землището на с. К., останали в наследство от Л. Г. П. и възстановени от поземлената комисия като нива от 15,062 дка, представляваща имот № 1* и нива от 21,935 дка, представляваща имот № 2* по плана за земеразделяне.
Решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила на 11.06. 2008 г.
На 10.04.2009 г. е подадена молба за отмяна на горното решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК, с твърдение, че е постановено въз основа на официален документ- удостоверение за наследници от 18.10.2007 г., което е с невярно съдържание относно лицата, включени в кръга на наследници на общия наследодател Л.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Искът за делба е предявен от наследниците на Д. Л. Г. с твърдение, че той е осиновен син на общия наследодател Л е насочен срещу ответниците, които са наследници на втората му съпруга Р. За да отхвърли иска районният съд е изложил съображения, че представените доказателства, сред които и удостоверение за наследници № от 18.10.2007 г., издадено служебно от кметството на с. К., не доказват твърдението на ищците, че Д. Л. Г. е бил осиновен от Л. П. и се явява негов пряк наследник, съответно и ищците, при наследяване на възстановените земеделски земи.
Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК, като се твърди, че решението е постановено въз основа на удостоверение за наследници, което е с невярно съдържание, тъй като не включва като наследник осиновения син на Л. П. , респективно ищците като наследници от коляното на този син. Съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК това основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документа, върху който е основано решението. Не е достатъчно да се твърди, че даден документ е неистински или с невярно съдържание, а е необходимо това да е установено по надлежния ред- т.е. с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.4 от ГПК, респ. чл.97, ал.4 ГПК / отм./ Молителите не представят доказателства, че неистинността на документа е установена по изискуемия от закона начин, а единствено, че са сигнализирали прокуратурата за престъпление по чл. 311, ал.1 НК, което не е достатъчно и затова следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Отделно от това изискването е да се касае за документ, на който е основано решението, докато в настоящия случай съдът е направил изводите си въз основа и на други писмени доказателства и връзката между тях, а не само с оглед цитираното удостоверение за наследници.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. В., А. Л. И., Б. К. Г., Р. П. В., Х. К. Д., Г. Д. Ж., М. С. Д. и К. Г. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 335 от 28.03.2008 г. по гр.д. № 181/2006 г. на районен съд гр. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: