O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 08.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2611 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх. Nо 305/ 07.03.2008 година на И. С. М. от гр. П. срещу въззивно Решение No 49 от 19.02.2008 година, постановено по гр.д. Nо 1018/2007 година на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 144 от 5.11.2007 година на Плевенския районен съд и е постановено ново, с което обективно съединените искове по чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ срещу “Е“АД”, преименувано на “Ч” А. , са отхвърлени. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 193 ал. 1 КТ, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено приложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателят мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК , поддържайки , че се касае до съществен материално правен въпрос, разрешен в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС като са посочени : Решение Nо 723/88 г. по гр.д. Nо 585/87 година на III г.о. и Решение Nо 678/88 г. по гр.д. Nо 415/88 г. на III г.о. .
С атакуваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция по уважените обективно съединени искове на И. С. М. по чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ и след като е приел, че Заповед No 196 oт 22 .08.2006 година за дисциплинарно уволнение на И. М. е издадена при спазване изискванията на закона и не са налице релевираните нарушения за нейната отмяна и условия за възстановяването на уволнения дисциплинарно служител на длъжността начални отдел “С”, нито за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в претендирания размер от 5 265 лв. е постановил ново решение по чл. 208 ал.1 ГПК / отм./, като трите обективно съединени иска са отхвърлени изцяло. Решаващият съд е приел, че в рамките на проведеното срещу И. М. дисциплинарно производство , с изслушване на обясненията на М. пред назначената комисия, работодателят е изпълнил вменените му задължения по чл. 193 ал. 1 КТ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 193 ал.2 КТ , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК за изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят И. М. чрез процесуалния си представител адв. В. Ч. ,поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на трайната практика на ВКС относно кръга на лицата , които могат да вземат обясненията на работника в рамките на дисциплинарното производство и задължението работодателят лично да изслуша работника- нарушител , като се сочат : Решение Nо 723/87 година на III г.о на ВС, Решение Nо 678/88 г. на III г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ-А. , с който се поддържа , че същественият материално правен въпрос за вземане на обяснения от работника в рамките на дисциплинарното производство не е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВС и ВКС с обжалваното въззивно решение, като се сочат и други решения от практиката на съдилищата след 2000 г. по приложението на чл. 193 ал.1 КТ.
Състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – обективно съединяване на конститутивни искове и цената на осъдителния иск за присъждане обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, следва да се приеме , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и допустимостта на касационната жалба.
Соченият съществен процесуално правен въпрос , с оглед на който касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване, е този за качеството на лицето , което може да вземат писмените обяснения на работника/ служителя или да изслуша устните такива в рамките на развиващо се срещу нарушителя на трудовата дисциплина дисциплинарно производство. Поддържа се , че трайната съдебна практика приема , че обясненията по чл. 193 ал. 2 КТ могат да се вземат само от работодателя и е недопустимо тези обяснения да се вземат от друг орган- в случая от назначената комисия, която е взела обясненията на И. М.
С отговора на ответника по касационната жалба изрично се сочи , че трайната практиката на ВКС е в смисъл, че работодателят може да възложи на друго лице да вземе обясненията на работника по реда на чл. 193 ал. 1 КТ.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е недопустимо, тъй като не е налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Релевираният материално правен въпрос безспорно може да бъде квалифициран като съществен, с оглед значимостта на даването на обяснения от страна на работника или служителя за извършеното от нарушение на трудовата дисциплина в рамките на образувано срещу същия дисциплинарно производствостановеното с разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ задължение за изслушване или приемане на писмените обяснения на нарушителя при налагане на дисциплинарното наказания от страна на работодателя един от най- съществените елементи на дисциплинарната процедура. Изслушването , съгласно действащата редакцията на чл. 193 ал. 1 КТ/ изм. бр.100/ 1992 година/ следва да бъде осъществено пред работодателя, т.е. обясненията следва да са дадени пред него в рамките на дисциплинарното производство. Изслушването респ. поискването на писмени обяснения е задължение на субекта на дисциплинарна власт, затова и обясненията –писмени или устни , следва да бъдат дадени пред субекта на дисциплинарна власт.
Трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ, без отклонения , приема , че работодателят като субект на дисциплинарната власт може да оправомощи друго лице да поиска писмените обяснения на работника нарушител или да изслуша устните такива, без това да нарушава нито императивно формулираното правило на КТ , нито заложения конституционен принцип за защита на накърненото право на труд.
Постановеното от въззивния съд решение , с което е прието, че работодателят , възлагайки на назначена от него комисия да приеме обясненията на работника- нарушител И. М. , не е нарушил императивните изисквания на чл. 193 ал. 1 КТ, не е в противоречие с константната практика на съдилищата по приложение на материалния закон , поради което и не може да се приеме , че е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 305/ 07.03.2008 година на И. С. М. от гр. П. срещу въззивно Решение No 49 от 19.02.2008 година, постановено по гр.д. Nо 1018/2007 година на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 144 от 5.11.2007 година на Плевенския районен съд и е постановено ново, с което обективно съединените искове по чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ срещу “Е“АД”, преименувано на “Ч” А. , са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: