O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 08.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6827 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6059/06.10.2014 год. на [фирма] в несъстоятелност [населено място] заявена чрез синдика С. Д. , приподписана от адв. Б. Б.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 432 от 15. 08. 2014 година по гр. възз.д.Nо 436/2013 на ОС-Перник.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС , е потвърдил Решение No 138 от 12.05.2011 година постановено по гр.д. Nо 1116/ 2010 год. на РС- Перник по отхвърлените искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК на ПИ с площ от 369.415 дка, находяща се в землището на [населено място], [община]- начин на трайно ползване по скица-язовир ЕКАТТЕ 35482, [община] , област П. имот No 000289 по картата на землището на [населено място] и ПИ с площ от 984.509 дка, находяща се в землището на [населено място], [община]- начин на трайно ползване по скица-язовир ЕКАТТЕ 62356, [община] , област П. имот No 000301 по картата на землището на [населено място].
За да постанови решението си , решаващият съд е приел, че търговското дружество /в несъстоятелност/, ищец по иска не е доказало че е собственик на процесните обекти в резултат на трансформирано право на стопанисване и оперативно управление на държавна собственост в процеса на преобразуване и приватизация поради недоказаност на обстоятелствата , с предоставяне на имуществото с изричен акт на МС при преобразуването му респ. разделителен протокол, както и обстоятелствата свързани с изричен акт за заприходяването на имотите като активи по баланса на дружеството към момента на преобразуването на държавните фирми.
С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение както поради допуснати нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, свързани с приемането на решаващи мотиви, различни от тези на първата инстанция касаещи материално-правната легитимация на собственост на търговското дружество –ищец, незачитане доказателствената стойност на експертните заключения и при грубо нарушение на правилата за редовно призоваване по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допускане касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд се е произнесъл по следните материално правни и процесуално правни въпроси : 1. реалното заприходяване на процесното имущество към момента на преобразуване на дружеството в Е. и включването му в баланса към същия момент елемент от фактическия състав на придобивното основание по см. на чл. 17 ЗППДОбП / отм./ ли е , както и то задължителна правна последица ли е от акта на преобразуване по см. на чл. 1 от ЗОЕТДДИ; 2. включването в баланса означава ли , че имотите са предоставени с акта на Министерския съвет при преобразуването или предоставени се считат имотите ако в самият акт не следва да е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала новообразуваното Е. и по силата на какъв акт се придобива собствеността върху това имущество.самото записване в баланса има ли характеристиката на придобивен способ; 3. Предоставянето на процесното имущество с какви доказателствени средства се установява- само с включването или невключването в баланса на дружеството или и не само от самия акт на преобразуването и непосочването на „друго“ по отношение на включването на имуществото в капитала на новото Е. с държавно имущество към момента на образуването му. И по същество какви са правните характеристики на счетоводния баланс и записванията в него в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК , обективирана с отменителното Решение No 31/ 21.06.2013 год. по гр.д.No 310/2012 год. ВКС-I отд.; Решение No 910/11.07.2011 год. по гр.д.No 1512/2009 год. на ВКС-I отд. ; Решение No 500/ 25.01.2012 год. по гр.д.No 60/2011 год. на ВКС- I отд.; Решение No 425/06.01.2011 год. по гр.д.No 969/2009 год. на ВКС- I г.о. ; Решение No 643/04.01.2011 год. по гр.д.No 1196/2009 год. на ВКС- I г.о. ; Решение No 250/ 13.07.2010 год. по гр.д.No 2955/2008 год. на ВКС- IV г.о. ; Решение No 513/ 03.09.2011 год. по гр.д.No 396/2010 год. на ВКС- II г.о. и др.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация- О. у. о. П. като представител на Д. упражняваща правата на собственост чрез М. на Р. , с който отговор се възразява относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване поради липса на противоречие със задължителната практика на ВКС по цитираните и приложение решения по чл. 290 ГПК, както и по неоснователността на релевираните доводи за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за характера на заявените искове – вещни искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК на недвижим имот с данни за данъчна оценка , съответно от 10 620.70 лв. и 16 982.80 лв. , следва че същата е процесуално допустима.
След преценка на изведените правни въпроси и посочената съдебна практика , настоящият съд приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за успешна селекция и допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание , законодателят е поставил няколко изисквания: 1./ конкретно и точно формулиран правен материално-правен или процесуално – правен въпрос / чл. 280 ал.1 ГПК/, разрешен по делото, част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда и посочване дали именно този въпрос е 2./ разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика/ т.1./ , или се разрешава противоречиво от съдилищата/ т.2./, установено с прилагане на влезли в сила решения на съдилищата дали различно разрешение на един и същ правен проблем или се касае до приложена правна норма / т.3./ , за приложението на която няма съдебна практика , или има такава , която следва да бъде преодоляна предвид на променени условия с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма.
В хипотезите , когато предмет на обжалване пред касационната инстанция е решение на въззивния съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, селекцията и допускане на касационното обжалване не може да се извърши на изведени правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , аналогични на тези , при които е допуснато касационното обжалване , в рамките на което е постановено решение за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Доколкото в рамките на етапа на селекция по чл. 288 ГПК, в хипотезата на релевирано основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , ВКС следва да констатира твърдяно от касатора на противоречие със задължителната съдебна практика, то това противоречие на решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото, следва да бъде в онези мотиви на съда по представеното решение по чл. 290 ГПК , които са произнесени в рамките на правомощията на касационния съд по чл. 291 ГПК.
К. съд приема безусловно, че отменителното решение на ВКС , постановено в рамките на висящ исков производство , не може да бъде сочено като задължителна съдебна практика по същото дело, при преценка за наличие на основание за касационно обжалване в рамките на производството по чл. 288 ГПК. Дадени разяснения по приложението на материалния закон и/или процесуалния закон могат да бъдат ценени и интерпретирани в производството само в рамките на основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поставеният правен въпрос за реалното заприходяване на процесното имущество към момента на преобразуване на дружеството в Е. и включването му в баланса към същия момент елемент от фактическия състав на придобивното основание по см. на чл. 17 ЗППДОбП / отм./ ли е , както и то задължителна правна последица ли е от акта на преобразуване по см. на чл. 1 от ЗОЕТДДИ е интерпретиран от решаващия въззивен съд на плоскостта на доказване на правно релевантните за спора факти , който да бъдат ценени в рамката на указанията на ВКС с отменителното решение по приложение разпоредбата на чл. 17 ЗППДОбП/ отм./. Цитираните решения на ВКС визират изискването за заприходяване на недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и оперативно управление в рамките на предмета на дейност на държавната фирма от гл.т. на безспорно установяване на факта касаещ обектите на правото на собственост т.е.; в контекста на предмета на доказване, поради което така формулираният въпрос не може да се цени като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , който е в противоречие с общите, тълкувателни разяснения на касационния съд.
Въпросите за включването в баланса означава ли , че имотите са предоставени с акта на Министерския съвет при преобразуването или предоставени се считат имотите , ако в самият акт не следва да е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала новообразуваното Е. и по силата на какъв акт се придобива собствеността върху това имущество; самото записване в баланса има ли характеристиката на придобивен способ; и предоставянето на процесното имущество с какви доказателствени средства се установява- само с включването или невключването в баланса на дружеството или и не само от самия акт на преобразуването и непосочването на „друго“ по отношение на включването на имуществото в капитала на новото Е. с държавно имущество към момента на образуването му,и по същество какви са правните характеристики на счетоводния баланс и записванията в него също не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване предвид на неточното и некоректното формулиране на самите въпроси.
Правото на собственост от преобразуваната държавна фирма в търговско дружество се придобива по силата на закона , при наличие на доказани елементи на фактическия състав, така в която насока за дадените общи разяснения по приложение на чл. 17 ЗППДОбП/ отм./ в отменителното решение на ВКС, и както е посочено в дадените изрични указания , – с всички доказателствени средства по ГПК.Дали доказването е на база изричното включване в акта за преобразуване на МС , разделителни протоколи или др. счетоводни документи, дали в изготвен, по силата на действащите подзаконови нормативни актове , правен анализ, меморандум или др.форма на оценка на обекта,обявен за приватизация , зависи изцяло от конкретните факти по делото в насока на коя е преобразуваната или приватизирана държавна фирма или фирми , избраната формата на организация в търговско дружество и т.н..
Неточно и некоректно – от гл.т. на установени правно релевантни факти по делото правен проблем не дава възможност на касационния съд да извърши надлежна селекция и преценка за наличие на противоречия със задължителна или незадължителна съдебна практика, като основание за допускане на касационното обжалване, доколкото страната касатор се позовава на така и я представя с изложението към жалбата.
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация: Искането е основателно само досежно разноските пред касационната инстанция. Макар и направено своевременно-с писмената защита по делото, същото не може да бъде уважено, тъй като по делото липсват каквито и да са документи, установяващи направен разход от страна на ответника по делото за защита. Лицето , от чието име е депозирана писмената защита на ответната страна , не ангажира доказателства за изплатени суми за осъществено процесуално представителство извън данните , че процесуалната правоспособност произтича от възложената и трудова функция. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 6059/06.10.2014 год. на [фирма] в несъстоятелност [населено място] заявена чрез синдика С. Д. , приподписана от адв. Б. Б.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 432 от 15. 08. 2014 година по гр. възз.д.Nо 436/2013 на ОС-Перник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация –Д., представлявана от М. на Р. и участваща по делото чрез О. У. о. П. за присъждане на разноски за касационното обжалване на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: