О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 20.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1857 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №380 от 10.11.2008г. по гр.д. №4146/07г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 21.07.06г. по гр.д. №7830/01г. на Софийски районен съд, с което е била извършена делба на земеделски земи чрез разпределението им по реда на чл.292 от ГПК /отм./.
Въззивният съд е приел, че следва да приложи този способ за извършване на делбата, тъй като се делят земи на различна стойност, а и частите на съделителите са различни, при което съставянето на разделителен протокол по чл.289 от ГПК /отм./ и тегленето на жребий по чл.291 от ГПК е невъзможно. Обсъдени са оплакванията на съделителя В, че не е бил редовно призован за първото съдебно заседание от втората фаза на делбата и те са намерени за неоснователни. Съдът е констатирал, че този съделител е бил призован редовно чрез призовка, получена на 18.09.03г. от негова роднина – В. Д. М. , а за следващото заседание той се счита за уведомен по реда на чл.41, ал.6 от ГПК /отм./. Но дори и да не е бил редовно призован от районния съд, правата му не са нарушени, тъй като въззивната инстанция, която е инстанция по същество, е длъжна да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, включително и като извърши процесуални действия, които не е извършила първата инстанция. В случая обаче В. М. не е правил никакви искания пред въззивния съд.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. С. М. и К. С. М.. В нея се развива становището, че съдът е следвало да състави проект за разделителен протокол, да го предяви на всички съделители и да изслуша възраженията им, да постанови решение по чл.289 от ГПК /отм./, с което да обяви за окончателен този разделителен протокол и едва след като това решение влезе в сила, да пристъпи към разпределение по чл.292 от ГПК /отм./. Като не спазил този ред, въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение. Повтаря се и оплакването, че жалбоподателят В. М. не е бил редовно призован за първото заседание след допускане на делбата, което според него съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на районния съд за провеждане на ново първо заседание – нещо, което въззивният съд не сторил.
В изложението към жалбата се сочи, че въззивното решение противоречи на приетото в ТР №45 от 12.08.1987г. на ОСГК на ВС – че първо заседание по извършване на делбата е онова редовно съдебно заседание, проведено след влизане в сила на решението по чл.282, ал.1 от ГПК /отм./ за допускане на делбата, както и на определение №46 от 15.09.1987г. по гр.д. №355/87г. на І ГО, съгласно което исканията и възраженията, които според закона следва да се направят в първото заседание, не се преклудират, ако за това заседание страната е била призована при нарушение на съдопроизводствените правила. Намерено е и противоречие на въззивното решение с решение № 1* от 20.03.1980г. по гр.д. №2543/1979г. на І ГО, според което, за да се приеме, че страната е редовно призована за открито съдебно заседание, е необходимо в делото да се намира съответен документ, удостоверяващ, че призоваването е станало по някой от начините, предвидени в ГПК. На следващо място – като е разпределил в дял на някои от съделителите земеделски земи под размерите по чл.72 от ЗН, въззивният съд е действал в противоречие с решение №604 от 18.10.02г. по гр.д. №235/01г. на ВКС, І ГО. И на последно място – въззивното решение противоречало на решение №212 от 08.05.96г. на І ГО на ВС и решение 1611/20.05.81г. по гр.д. №1052/81г., че тегленето на жребий е принципен метод на разпределение на делбените имоти, а другите способи са изключения.
Ответницата в производството Т. В. Б. отпорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите съделители не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за редовното призоваване на един от съделителите за първото заседание след допускане на делбата не е разрешен в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, предвид констатацията на въззивния съд за получаване на призовката му от трето лице, което е поело задължения да я предаде – В. Д. М. Но дори констатацията на въззивния съд да е погрешна и по делото да не е имало такава призовка, както твърди жалбоподателят, въпросът за редовното призоваване на съделителя М пред първоинстанционния съд не е определящ правилността на решението на въззивната инстанция и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. След измененията на ГПК /отм./ от 1997г. съществено е променено производството пред втората инстанция, което от контролно-отменително вече е въззивно. Това означава, че докато при стария режим допуснатите от първата инстанция съществени процесуални нарушения водят до отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане, то при новия ред втората инстанция, която е инстанция по съществото на правния спор, не отменя решението на първата при такъв порок, а допуснатите процесуални нарушения се поправят от нея, включително и чрез провеждане на първо заседание след допускане на делбата, ако някоя от страните не е била редовно призована за него пред първоинстанционния съд. Затова въззивният съд не е отменил решението на районния и не е върнал делото за провеждане на първо съдебно заседание, както е искал жалбоподателят. Тези действия на втората инстанция са съобразени с новата процесуална уредба след измененията на ГПК /отм./ от 1997г., както и със задължителната практика на ВКС за същността на въззивното производство – ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Ето защо в случая не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос, още повече като се има предвид, че жалбоподателят не се е позовал пред въззивния съд на права, които се преклудират в първото съдебно заседание след допускане на делбата – искане за възлагане или претенция по сметки.
Въззивното решение не противоречи и на практиката на съдилищата по чл.72 от ЗН и по-конкретно – на посоченото от жалбоподателя решение №604 от 18.10.02г. по гр.д. №235/01г. на ВКС, І ГО. Смисълът на разпоредбата, който е посочен и от ВКС в посоченото решение, е да не се обособяват при делбата части от земеделски земи, по-малки от посочените в чл.72 от ЗН. По настоящото дело няма такова обособяване на части с по-малки размери. Вещото лице не е предложило разделяне на един имот на по-малки части, неотговарящи на размерите по чл.72 от ЗН, а е предложило групиране на допуснатите до делба имоти, някои от които при възстановяване на собствеността са били с по-малки размери и те са се паднали в отделните дялове. С други думи – имотите, които са с по-малки размери от изискуемите по чл.72 от ЗН не са получени в резултат на делбата, а са същите онези имоти, които поземлената комисия е възстановила и които няма как при делбата да бъдат упълномерени, а и не такъв е смисълът на чл.72 от ЗН.
И на последно място – по въпроса за начина на извършване на делбата въззивното решение не противоречи на посочените от жалбоподателя решения на ВКС, които са постановени при съвсем различна фактическа обстановка. Вярно е, че тегленето на жребий е приоритетен способ за ликвидиране на съсобствеността, но когато това не може да стане, тъй като е невъзможно или много неудобно, пристъпва се към разпределение по чл.292 от ГПК /отм./, без преди това да се съставя и предявява на страните разделителен протокол и без да се постановява решение по чл.289 от ГПК /отм./. Въззивният съд е изследвал въпроса дали в случая делбата може да се извърши чрез теглене на жребий и е изложил мотиви защо приема способа на чл.292 от ГПК /отм./ и това решение е в съответствие с практиката на ВС и ВКС по този текст.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №380 от 10.11.2008г. по гр.д. №4146/07г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: