О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 199/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
ОДЗ № 9. , гр. С. е подало касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1414/2004 г., която съдържа искане за допускане на касация по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение от 29. 1. 2004 г. по гр. д. № 12028/2002 г. е отменил уволнението на С. К. , извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, със заповед от 4. 9. 2002 г. на директора на О. № 9. , възстановил К. на длъжността, заемана преди уволнението „педагог-възпитател”, осъдил О. № 9. да й заплати сумата 251.28 лв. обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в периода от 4. 9. 2002 г. до 4. 10. 2002 г. и отхвърлил иска й за обезщетение в останалата част до предявения размер 1597.80 лв.. Софийският градски съд с въззивно решение от 3. 11. 2008 г. по гр. д. № 634/2008 г. е оставил в сила решението на районния съд в частта за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, отменил решението относно частичното отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ и осъдил О. № 9. да заплати на К. като обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение, още сумата 1346.54 лв.. Въззивният съд е приел, че не е налице съкращаване на щата и конкретно, на длъжността, заемана от К. , тъй-като работодателят не е установил действително отпадане на трудовите функции, изпълнявани от ищцата.
Изводът на решаващия съд за липса на основанието, посочено в уволнителната заповед, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, представлява произнасяне по съществения за спора материалноправен въпрос. Твърдението на жалбоподателя, че това произнасяне е обусловено от неточно прилагане на закона и представлява основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обаче, е несъстоятелно. Въззивният съд е постановил решението си, като се е съобразил с указанията на касационния съд, дадени в отменителното решение от 21. 2. 2008 г. по гр. д. № 523/05 г. на ВКС, пето гражданско отделение, както изисква чл. 218з, ал. 1 ГПК. /отм./ Решаващият за спора въпрос е дали са отпаднали трудовите функции, включени в характеристиката на длъжността, от която е уволнена К. , а не дали има промяна в наименованието на длъжностите, включени в щатното разписание. Изводът на съда, че трудовата дейност, възложена за изпълнение на ищцата, не е отпаднала, е мотивиран от събраните по делото доказателства. В случая следва да се има предвид, че в уволнителната заповед № 66/4. 9. 2002 г., като основание за уволнението на ищцата е посочена числеността за персонала в заведението, предписана с писма на общинската администрация. По делото е установено, че както в предходното щатно разписание от 1. 6. 2002 г., така и в щатното разписание от 1. 7. 2002 г., заеманата от ищцата длъжност попада в категорията „педагогически персонал”, като в първото разписание за този персонал са предвидени 16 бройки, а във второто – 15 бр.. Следователно, заявеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, не е съкращение на конкретната длъжност, заемана от нея, а промяна в числеността на педагогически персонал, което автоматически поражда задължението му за извършване на подбор, какъвто безспорно не е бил направен.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3. 11. 2008 г. по гр. д. № 634/2008 год. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: