O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 19.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5193 /2008 година, образувано по описа на I отд,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 37 997/24.09.2008 година на Н. Д. К. от гр. В., чрез процесуалния представител адв. В, срещу въззивно Решение Nо 93 от 30. 07. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 369/2007 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено Решение от 05.12.2007 година по гр.д.Nо 1635/2005 година на Варненския районен съд по уважения срещу Ц. И. С. ,К. А. А. и Я. П. Й. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот -апартамент 12-Б мезонет гр. В. ул.”Т” Nо 7 и апартамент -12а, на същия адрес а по отношение на Е. В. в установителната част и е постановено ново, с което исковете са отхвърлени, като в тежест на Н. К. за възложени разноските на страните по делото.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК,включено като самостоятелно обособена част на касационната жалба , жалбоподателят Н. Д. , чрез процесуалния им представител адв. В, обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК поддържайки, че същественият материално правен въпрос за възможността правен спор – в случая по чл. 19 ал.3 ЗЗД, разрешен с влязло в сила , явяващ се като преюдициален досежно спорът за титуляра правото на собственост по иска по чл. 108 ЗС и за възможността за валидно разпореждане с вещни права от лица , който не са титуляри на правото на правото на собственост , да бъде пререшен , като не се зачете силата на присъдено нещо на влялото в сила решение, с обжалваното решение , е разрешен в противоречие с трайно установената практика на съдилищата по приложение на чл. 220 ГПК / отм./ и чл. 224 ГПК /отм./, както и е постановено в противоречие с Решение 102/14.03.2007 година по гр.д. Nо 2218/2005 година на ВКС IV- отд. касаещо аналогична правна хипотеза, в т.ч. и третиращо въпросът за действието на вписаната възбрана като обезпечителна мярка.
Същественият процесуално правен въпрос – за задължението на решаващия съд да обсъди всички възражения и доводи на страните е разрешен в противоречие с ТР Nо 7/65 ОСГК ВС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация К. А. , чрез процесуалния и представител адв. И, с който се поддържа , че касационната жалба е недопустима , тъй като липсва изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, както и неоснователна по съществото на спора, тъй като основният спорен въпрос касае възможността третите лица да запазят придобитите вещни права след отпадане на вписана възбрана
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..при представена данъчна оценка на имота от 94 237.40 лв..
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбите на Ц. С. ,чрез адв. Х, Я. П. , чрез адв. С, К. А. , чрез адв. З на Е. В. чрез адв. З е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил заявените от Н. Д. искове по чл. 108 ЗС срещу ответниците Ц, Я. П. ,К. А. и установителния иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ срещу Е. В. ,след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че предварителният договор от 07.08.1997 година за продажба на недвижим имот –а именно апартамент 12 / мезонет/, сключен между Н като ЕТ ”Е„ и Р. К. , обявен на окончателен с влязло в сила Решение Nо 835 от 25.11.2004 година по гр.д. Nо 1036/2003 г. на ВКС/ , не може да породи вещно-правен ефект спрямо продавачите П. П. и Р. К. , тъй като исковата молба на Н. Д. по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД е вписана на 09.05.2000 година , а ОПРЕДЕЛЕНИЕ на районния съд по реда на чл. 309 ГПК / отм./ по допуснато обезпечение на бъдещ иск, ЧРЕЗ ВПИСВАНЕ НА ВЪЗБРАНА по отношение на апартамент 12 от дата 22.10.1998 година, не може да бъде основание за противопоставяне на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД като титул за собственост на извършените преди вписването на исковата молба от 09.05.2000 година , след като с ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 17.10.2004 година е наложената обезпечителната мярка е отменена по отношение на Р. К. , и изцяло с ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 28.10.2004 година поради непредявяване в дадения от съда срок на обезпечения бъдещ иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД/ в сила от 03.06.2005 година по ч. гр.д. Nо 307/2005 г. на Варненския ОС/ .
В мотивите си , решаващият съд е приел, че П. П. е разпоредил валидно през 1999 година , преди предявяване на иска по чл. 19. ал.3 ЗЗД , правото си на собственост по отношение на апартамент 12 /мезонет/, а придобитите по силата на договор за покупко – продажба от Ц. С. на апартамент 12А /НА Nо 3/2006 год./ , на К. А. на апартамент 12 Б/ по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.01.2004 година по изп. д. Nо2094/2002 г. по описа на СИС при ВРС и Договор за доброволна делба с Е. В. от 30.06.2004 година и въз основа на присъединени стълба и коридор чрез обособяване на ново помещение от 9.8 кв.м. към апартамент 11, от Я. П. , преди завеждане на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД са противопоставими на Н. Д. , тъй като възбраната по определението по чл. 309 ГПК /отм./ не може да даде права и защити иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД , след като не е заявен в определение от съда срок и определението е отменено. След като разпоредителните сделки са извършени преди вписване на исковата молба и преди завеждане на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД, няма правоприемство в хода на процеса , затова и не може да се зачете конститутивния ефект на уважения иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, за добросъвестните приобретатели .
Преценявайки наведените доводи по касационната жалба в процеса на селекция по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Безспорно трайно установената практика на съдилищата касаеща разпоредбата на чл. 220 ГПК /отм./ респ. 224 ГПК /отм./ е в насока на зачитане силата на присъдено нещо от страна на правоприемниците на страните, както и от съдилищата и забрана да бъде пререшаван правен спор между същите страни, когато е разрешен със влязло в сила решение на съда. С обжалваното решение , въззивният съд е приел, че в конкретния случай не може да зачете конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВКС по иска по чл. 19 ал. 3 ГПК , което легитимира Н. Д. за собственик на ревандикирания имот, тъй като е налице друг правопораждащ правото на собственост на ответната страна юридически факт, чиито правни последици за защитени от закона , тъй като са настъпили преди вписване на исковата молба по чл. 19.ал.3 ЗЗД . По делото е разгледана хипотеза на конкуренция на правни основания .легитимиращи страните като собственици на един и същ имот, а не до незачитане силата на присъдено нещо.
Представеното с изложението по касационната жалба Решение 102/14.03.2007 г. на ВКС, също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 т.2 ГПК, тъй като решаващият мотив на съда, по приложеното решение,да не се зачетат извършени разпоредителни сделки от собственика на недвижим имот , който е и „ страна-продавач по предварителен договор” , сключен преди тези сделки, но обявен за окончателен по съдебен ред в последствие/ безспорно аналогична хипотеза/ е съществуваща ВЪЗБРАНА на имота , съществувала към датата на извършеното разпореждане. В настоящата хипотеза , няма НАДЛЕЖНО вписана възбрана , която да обезпечава изпълнението на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителни договор на Н. Д. , тъй като е безспорен факта , че ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на районния съд по реда на чл. 309 ГПК / отм./ по допуснато обезпечение на бъдещ иск на Н. Д. , ЧРЕЗ ВПИСВАНЕ НА ВЪЗБРАНА по отношение на апартамент 12 от дата 22.10.1998 година, не може да бъде основание за противопоставяне на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД като титул за собственост на извършените преди вписването на исковата молба от 09.05.2000 година , след като с ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 17.10.2004 година е наложената обезпечителната мярка е отменена по отношение на Р. К. , и изцяло т.е. и по отношение на П. П. с ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 28.10.2004 година поради непредявяване в дадения от съда срок на обезпечения бъдещ иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, в сила от 03.06.2005 година по ч. гр.д. Nо 307/2005 г. на Варненския ОС .
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 1 . и т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 37 997/24.09.2008 година на Н. Д. К. от гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. В, срещу въззивно Решение Nо 93 от 30. 07. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 369/2007 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено Решение от 05.12.2007 година по гр.д.Nо 1635/2005 година на Варненския районен съд по уважения срещу Ц. И. С. ,К. А. А. и Я. П. Й. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот -апартамент 12-Б мезонет гр. В. ул.”Т” Nо 7 и апартамент -12а, на същия адрес а по отношение на Е. В. в установителната част и е постановено ново, с което исковете са отхвърлени, като в тежест на Н. К. за възложени разноските на страните по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :