О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 03,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 158/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Ц. А. от гр. С. против решение №1381 от 10.11.2009 г. по т.д. № 1331/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- П. „ К. п. на България”- гр. С. е на становище, че касаторът не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът общо е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Заявил е, че касационната жалба била „ допустима”, тъй като със същата се обжалвало „ нищожно по своя характер решение” и поради това, че въпросът за нищожността на съдебните решения не бил достатъчно уреден в нашето законодателство, „а доктриналното разбиране в тази насока” било ограничено, поради което произнасянето на ВКС било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът подробно е изложил оплакванията си за неправилност на съдебния акт, с оглед приетото от състава на апелативния съд за липса на процесуална правоспособност на ищеца – „ К. п. на България”, представлявана от А. Ц. , липса на предмет респективно на правен интерес на ищеца от завеждане на исковете. Изложено е подробно и разбирането на касатора за това, че като представител на група граждани, ВКС и ВАС били признали неговата процесуална правоспособност, както и че в качеството му на физическо лице имал право да установява нарушено право на сдружаване. Посочено е още, че разглеждането на жалбата от ВКС, щяло да допринесе за развитие на правото, с оглед поставяне на обсъждане допуснато от съдебните инстанции процесуално нарушение, а именно – отказът им да конституират като ответник по делото – Софийска градска прокуратура, като е развито разбирането на касатора относно неправилността на това процесуално действие. Поддържано е и това, че от съществено значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона би било и произнасянето на ВКС относно действията на съдиите при констатиране на престъпни обстоятелства, както и отказа на САС да изиска ф.д. 902/97 на СГС, което го лишило от възможността убедително да докаже твърденията си за нищожност на съдебните решения.
Касаторът е сочил довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт, мотивиран от него с липсата на уредба в законодателството относно нищожността на съдебните актове и с „ позоваването на едно твърде бедно доктринално разбиране относно нищожността на съдебните решения”, което не можело да направи от нищожния акт по конкретния случай – съдебно решение с определени пороци/ неправилно, необосновано/, акт „който произвеждал някакво право”. Страната счита, че отказа от правосъдие/ както е било определено решението на въззивния съд/ бил доказан, поради което съдебното решение следвало да бъде прогласено за нищожно. Изложеното, обаче не съставлява довод за нищожност на съдебното решение, тъй като е мотивирано единствено с неудолетвореност на касатора от постановения правен резултат и с неправилното му разбиране за разликата между неправилни и нищожни съдебни актове. Сочените пороци на решението – неправилност и необоснованост са разграничени ясно от нормата на чл.281 т.3 ГПК,като основание за упражняване на инстанционен контрол, различно от основанията за нищожност и недопустимост на решението визирани в чл.281, т.1 и 2 ГПК. Или, основанието по чл.281, т.3 ГПК води до касиране на решението, ако са допуснати посочените в него нарушения, но не обосновава нищожност на съдебния акт. Изрично разграничение между неправилните и нищожни решения е направено с ТРОСГК на ВС на РБ № 13/76г., с което е посочен и отличителния белег на нищожното решение, а именно, че то не отговаря на изискванията за валидност на съдебния акт, като са изведени и характеристиките на валидното решение. Следователно, неправилно страната счита, че по въпроса за нищожност на съдебните актове не е налице съдебна практика, след като очертаването на тази правна категория е била предмет и на задължително тълкуване от ОСГК на ВС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е изпълнил процесуалното си задължение за ясна и точна формулировка на материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело/ изрично т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос, съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване. Твърденията за необоснованост, неправилност на решението и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила от съдебните състави са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито оплакванията за допуснати от съдилищата нарушения, които се разглеждат след като бъде допуснато касационно обжалване, но са без правно значение за настоящето производство по чл.288 ГПК, чийто предмет е наличието на определени лимитивно изброени предпоставки в чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 400лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1381 от 10.11.2009 г. по т.д. № 1331/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Ц. А. от гр. С. да заплати на П. „ К. п. на България” – гр. С. направените в настоящето производство разноски в размер на 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: