О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр.София, 09.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 823/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК”Н”, гр. В., подадена ч. процесуалния представител адвокат Д. Г. от АК-Враца срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 8/12.05.2009 год., постановено по гр.дело № 3/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Враца № 98/12.11.2008 год. по гр.дело № 222/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу ПТК”К”, гр. В. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ищцовата кооперация е собственик на масивна едноетажна сграда с идентификатор 12259.10.53.2 с предназначение „млекосъбирателен пункт” с площ 73 кв.м., намираща се в ПИ 12259.10.53 по кадастралната карта на гр. В..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становището, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с представения като доказателство Протокол № 1/24.12.1980 год. за приемане на построения обект и въвеждането му в експлоатация, от който момент го владее непрекъснато, поради което го е придобил и по давност.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, свързан с приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./-сега чл.12 от новия ГП. , който е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложените р. № 189/14.07.2005 год. по гр.дело № 2219/2003 год. на ІV г.о.; р. № 1156/05.04.1979 год. по гр.дело № 595/1979 год. на ІІ г.о.; р. № 30/06.01.1970 год. по гр.дело № 2069/1969 год. на І г.о. Твърди, че обжалваното решение противоречи и на трайно установената практика по приложението на чл.79 ЗС във връзка с придобивната давност, позовавайки се на представеното към жалбата р. № 3025/01.02.2006 год. по гр.дело № 2241/2004 год. на ВКС-ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба ПТК”К”, гр. В. ч. процесуалния си представител адвокат Д. В. от АК-Враца поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГП. , но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГП. , предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е направил извода за неоснователност на предявения установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и свързаното с него искане за отмяна на нот.акт № 48, том ІІ, рег. № 4* нот.дело № 202/2006 год. на врачанския нотариус Ив. Л. , тъй като ищецът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Прието е, че в производството по този иск в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху процесната сграда, възникнало на соченото придобивно основание, което по делото не е сторено. Представеният като доказателство акт обр.16 от 26.12.1980 год. за приемане и въвеждане в действие на обект „М” не представлява титул за собственост на построената по стопански начин сграда. Не е доказано и правоприемство между вписания в акта инвеститор на обекта Потребителна кооперация гр. В. и ищцовата ПК”Н”, която е регистрирана през 1989 год., видно от удостоверението на Врачанския окръжен съд по ф.дело № 119/1989 год. Събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства не установяват, че през годините от построяването му ищецът е владял процесния имот непрекъснато и необезпокоявано като свой, за да се счита, че го е придобил въз основа на давностно владение. Данните по делото сочат, че той се явява само ползувател, а не владелец, а обстоятелството, че го е отдавал под наем на трети лица не го прави собственик.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните съгласно чл.188, ал.1 и 2 ГПК/отм./-сега чл.235, ал.2 и 3 от новия ГПК. Въззивният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и доводите и възраженията на страните в изпълнение на цитираните процесуални норми, в резултат на което е достигнал до извода, че ищецът по делото не е доказал правото си на собственост върху процесния недвижим имот. С тези си действия съдът е действувал правилно и не е разрешил изложения процесуален въпрос в противоречие с трайната съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения материалноправен въпрос относно приложението на чл.79 ЗС във връзка с твърдяната от ищеца придобивна давност върху процесната сграда. Това е въпрос конкретен за спора, разрешаването на който зависи изцяло от установените по делото факти и обстоятелства. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че през процесния период ПК”Н” се явява само ползувател, а не владелец на млекосъбирателния пункт, поради което не е могъл да го придобие въз основа на давностно владение. В тази връзка не е налице противоречие с представеното към жалбата решение по гр.дело № 2241/2004 год. на ВКС-ІV г.о., тъй като същото е постановено при различна фактическа обстановка. В действителност наведените от касатора доводи във връзка допустимостта за касационно обжалване представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Твърдяните процесуални нарушения относно извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГП. , но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГП. съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 8/12.05.2009 год., постановено по гр.дело № 3/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: