О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. С., 01.02..2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова гр. дело № 1233 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3322 от 10.10.2011г., подадена от А. И. Я. и Д. И. Я., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. Б. срещу решение № 275 от 01.08.2011 г., постановено по гр.д. 448 по описа за 2010 г. на Окръжния съд – [населено място]. С посочения съдебен акт е потвърдено решение № 102 от 24.02.2003 г. по гр.д. 232 по описа за 2002 г. на Гоцеделчевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС за признаването на А. И. Я. и Д. И. Я. спрямо ТПК „П.”, представлявано от А. Г., за собственици по наследство и възстановено право на собственост на основание чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ на 257 кв.м. от УПИ І, имот пл. № 2419, кв. 89 по плана за регулация на [населено място] от 1992 г., който имот по кадастралната карта представлява поземлен имот с идентификатор 17395.501.2419 и за осъждане на ответника да предаде владението на тази част.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, в който ответникът по касационната жалба поддържа, че същата е необоснована, неоснователна и недоказана, а постановеното въззивно решение – правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират сторените пред настоящата инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК очертава приложното поле на касационно обжалване, извън което попада обжалваното въззивно решение. Съгласно тази норма не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела. За определянето й по искове за собственост в производствата, образувани преди 01.03.2008 г. се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, съгласно която цената на иска е в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава – ? от пазарната цена на имота. Освен това цената на иска, съгласно чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./ се посочва от ищеца. Исковата молба е подадена в деловодството на Районния съд – [населено място] на 23.01.2002 г. при действието на ГПК /обн. ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г./, поради което приложим в настоящия случай е именно този ред. В нея е посочена цена на предявените субективно съединени искове в размер на 321,25 лева. По гр.д. № 232 по описа за 2002 г. на Гоцеделчевския районен съд е приложено удостоверение за данъчна оценка, видно от което цената на недвижимия имот, част от който с площ от 257 кв.м. е предмет на спора, в размер на 1566 лева или 1006,16 лева за спорната част. Ето защо касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност.
Претенцията на ПТК „П.” за разноски е основателна с оглед изхода на делото и представените по делото доказателства – договор за правна защита и съдействие от 09.12.2011 г., от който е видно, че търсената сума е действително заплатена, поради което същата следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 3322 от 10.10.2011г., подадена от А. И. Я. и Д. И. Я., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. Б. срещу решение № 275 от 01.08.2011 г., постановено по гр.д. 448 по описа за 2010 г. на Окръжния съд – [населено място].
ОСЪЖДА А. И. Я. и Д. И. Я., двамата от [населено място] да заплатят на ТПК „П.” [населено място] сумата от 2000 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: