ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44
гр. София, 10.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 401 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. № 45460/04.04.2016 г. на С. Г. П. против определение от 11.03.2016 г., постановено по гр.д. № 15585/2014 г. по описа на Софийски градски съд, III „В“ състав, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК въззивното решение от 27.10.2015 г. по гр.д. № 15585/2014 г. в частта му за съдебните разноски и С. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата в размер от 300 лв. – разноски във въззивното производство.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата на въззиваемия за допълване на съдебното решение в частта му за съдебните разноски, да бъде оставена без уважение.
Ответната страна по жалбата – [фирма], е подала в законоустановения срок отговор, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С решение от 27.10.2015 г. по гр.д. № 15585/2014 г. по описа на Софийски градски съд, III „В“ състав е потвърдено решение от 03.10.2013 г., постановено по гр.д. № 61200/2012 г. на Софийски районен съд, 37 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. П. срещу [фирма] и [фирма] кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие закъснение на влак № 8626, пътуващ от [населено място] с 223 минути и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 2 лв. – стойността на закупени билети от гара К.. П. решение не е обжалвано в частта, с която [фирма] е осъден на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. П. сумата от 6, 90 лв. – стойността на билета за влака, пътуващ от [населено място] до [населено място]. С въззивното решение Софийски градски съд, III „В“ състав не е присъдил сторените от ответника по въззивната жалба съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Последното е допълнено в производството по чл. 248 ГПК с определение от 11.03.2016 г., постановено по гр.д. № 15585/2014 г. по описа на Софийски градски съд, III „В“ състав, като С. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата в размер от 300 лв. – разноски във въззивното производство. В. съд е приел, че на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ, бр. 28/2014 г./.
Определението е правилно.
Върховния касационен съд, в настоящия състав намира, че депозираната от страната частна жалба е бланкетна. В последната не се съдържат доводи, обосноваващи неправилност на съдебният акт за допълване на съдебното решение и присъждане на сторените от ответника разноски, нито твърдения за неправилното му изчисляване или прекомерност, а единствено изложение по същество на правния спор, предмет на производството по гр.д. № 61200/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав.
В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
В процесния случай са били налице предпоставките на чл. 248 ГПК за допълване на съдебното решение в частта му за съдебните разноски, доколкото въззивният съд при постановяването му не се е произнесъл по своевременно заявеното с отговора на въззивната жалба искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което е представен и списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.03.2016 г., постановено по гр.д. № 15585/2014 г. по описа на Софийски градски съд, III „В“ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.