О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 14,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми януари през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 746 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1861/25.ІІ.2009 г. на У. И. А. от София, подадена против определение № 944 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 20.VІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 2639/08 г., с което – в качеството й на поръчител по договор за кредит – тя е била осъдена солидарно с Г. М. М. от София да заплатят на „Б” А. – София сума в размер на 4 642.01 лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.ІІ.2008 г. и до окончателното й изплащане, както и сумата 1 750.48 лв. мораторна лихва за периода от 6. ХІІ.2006 г. и до 27.ІІ.2008 г., а също и сумите от 259.27 лв. и 231.78 лв. – съответно платени от банката-ищец държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
Единственото оплакване на частната касаторка У. Ив. А. е за незаконосъобразност на въззивното определение на СГС – в отнасящата се „до нея” негова осъдителна част, като се инвокират доводи, че спрямо поръчителя задължението по процесния договор за кредит от 6. ХІІ.2005 г. не е било изискуемо към датата на подаване на молбата на „Б” А. – София за издаване на изп. лист.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител по пълномощие, касаторката се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси /в равна степен и материалноправни, и процесуалноправни/ дали при уговорената между страните по договора за кредит автоматично настъпваща предсрочна изискуемост на неговата главница – вследствие забава на главния длъжник, поръчителството на касаторката не е било прекратено, понеже липсвали данни банката да е предявявала иск срещу главния длъжник в 6-месечен срок от падежа на кредита, а освен това обявяването на банков кредит за предсрочно изискуем следвало да се свързва със задължение за съответната банка за уведомяване на поръчителите „относно новия падеж на главницата по кредита”. Тези два въпроса били противоречиво решавани от съдилищата в Републиката, вкл. и от отделни състави на ВКС, като все пак преобладавало становището, че „право на банката-кредитор е да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право тя преценява дали и кога да упражни”, т.е. не било възможно „автоматично” настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.
Ответната по частната жалба „Б” А. – София не е ангажирала становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивно производство пред СГС, частната касационна жалба на У. Ив. А. от София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С атакуваното от частната касаторка определение на СГС е било отменено определението на СРС, ГК, 27-ми с-в от 19.VV2008 г., постановено по гр.д. № 7348/08 г. за отказ да бъде издаден изп. лист срещу кредитополучателя Г. М. М. и поръчителя по същия договор за кредит, сключен с „Б” АД-София – У. Ив. А. Оставеното без уважение искане на банката е било заявено пред Софийския районен съд на 28.ІІ.2008 г., което обуславя приложението на § 2, ал. 9 от ПЗР на сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Следователно производството пред СГС, в хода на което е било постановено атакуваното от А. определение, е било такова по реда на чл. 213 и сл. ГПК /отм./. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС такива определения, предвид несамостоятелния им характер, подлежат само на двуинстанционно разглеждане, а ВКС може да се произнася по жалби срещу тях, но само в случаите, когато те са били постановени за първи път от въззивен съд. На общо основание определението за издаване на изп. лист по чл. 244 ГПК /отм./ – в случая претендирано на несъдебно изпълнително основание „извлечение от сметка, с което се установява вземане на банка” има вторичен характер – като свързано със защитата на взискателя по чл. 250 и чл. 254 ГПК /отм./. В заключение, след произнасянето на СГС е изчерпан инстанционния ред за обжалване и затова постановеният от него акт, предмет на настоящата частна касационна жалба, е такъв, който е влязъл в сила.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на У. И. А. от София, подадена против определение № 944 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 20.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2369/08 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2