1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
[населено място], 14.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №412/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П. – А. – [населено място], чрез адв. Д. С., САК, съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.1, ап.2 срещу решение №630 от 9.12.2011г., по в.гр.дело №979/2011г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отхвърлен установителния иск на касаторката по чл.422 ГПК. Искането е за отмяна на решението като неправилно.
Ответникът по касация [фирма] от [населено място] не заявява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима.
Русенският районен съд е сезиран с обективно съединени искове по чл.422 ГПК, предявени от М. П. П. – А. срещу [фирма] – [населено място] за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6222/10г. на Русенския районен съд. Заповедта за изпълнение е издадена на основание представен договор за управление от 16.06.2008г. за изпъление от ищцата на длъжността изпълнителен директор на дружеството [фирма]. Ищцата е предявила следните установителни искове: 1. иск за сумата от 525 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 7 работни дни от 20.01.2010г. до 30.01.2010г. по договор за управление и анекс към него, 2. за сумата от 24.97 лв., представляваща лихва върху сумата от 525 лв., 3. иск за сумата от 1500 лв., неизплатен остатък от възнаграждение по договор за управление и анекс към него за м.февруари 2010г., 4. за сумата от 44.59 лв. лихва върху главницата от 1500 лв., 5. иск за сумата от 1500 лв., представляваща разлика в възнаграждение за м.март по договор за еправление и анекс към него, 6. за сумата от 32.38 лв. лихва върху сумата по т.5, 7. за сумата от 9000 лв.представляваща неизплатено обезщетение по чл.8 от договора за управление и анекс към него и 8. иск за сумата от 201.34 лв. законна лихва върху сумата от 9000 лв. Русенският районен съд е уважил исковете по чл.422 ГПК, като е признал за установени вземанията на ищцата по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело №6222/2010г. на Русенския районен съд.
Русенският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд, по съображения, че уговорката в чл.7, ал.6 от договора за управление от 16.06.2008г., според която промяната в договореното възнаграждение се оформя с допълнително споразумение, представляващо неразделна част от договора, противоречи на чл. 241, ал.2 ТЗ. Съдът е приел, че законът не поставя други изисквания за настъпване на последиците от упражняване на правомощията на НС, поради което е не е допустимо страните да уговарят и други условия / в случая споразумение/ за да настъпи промяната в статута на членовете на УС или на възнаграждението им. С оглед на това тълкуване ОС е приел, че решението на Надзорния съвет на дружеството – ответник от 4.01.2010г. за промяна на възнаграждението на ищцата е произвело действие, поради което се явяват неоснователни претенциите за заплащане на разликата в изплатеното и договорено възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск и обезщетение за прекратяване на договора за управление.
Настоящият състав на ВКС, ТК за да остави без разглеждане касационната жалба, съобрази следното :
Съгласно ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. В случая делото е търговско по смисъла на чл.286, ал.1 във вр. с чл.287 ТЗ. Предмет на спора е вземане по договор за възлагане на управление, сключен за целите на извършваната от търговското дружество – ответник търговска дейност. Търговското качество на ответника и целта на договора придават на делото търговски характер. Предвид цената на всеки един от обективно съединените искове, която не надхвърля минималния праг на чл.280, ал.2 ГПК за касационно обжалване по търговски дела, въззивното решение не може да бъде обект на касационен контрол, поради което подадената срещу него касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. П. П. – А. – [населено място], чрез адв. Д. С., САК, срещу решение №630 от 9.12.2011г., по в.гр.дело №979/2011г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на връчване на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: