1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
С., 16.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 772 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника му адв. С. С. АК-В., против въззивно решение № 29 от 21.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 680/2010 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е отменено решение № 1266/01.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 599/2009 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. П. Р. от [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35 000 лв. като дадена на неосъществено основание и този иск е уважен със законните последици, като първоинстанционното решение в останалата му част, с която искът е отхвърлен за разликата от 35 000 лв. до претендирания размер от 44 464 лв. е потвърдено.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. И. процесуалноправен въпрос е, че съдът не се е произнесъл по направено възражение за прихващане, а материалноправният въпрос е относно съотношението между съдружник – юридическо лице, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като решаването на материалноправния въпрос е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил следните съдебни актове: решение № 696 от 07.07.2004 г. по т.д. № 1911/2003 г. на ВКС, ТК, решение № 376 от 12.06.2007 г. по т.д. № 149/2007 г. на ВКС, ТК, определение № 5 от 04.01.2007 г. по ч.т.д. № 353/2006 г. на ВКС, І т.о., решение № 195 от 21.03.2008 г. по т.д. № 781/2007 г. на ВКС, ТК.
Ответникът по касационната жалба Г. П. Р. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35 000 лв., въззивният съд е приел, че ищецът е внесъл в касата на ответното дружество сумата от 35 000 лв. с оглед придобиване на права върху недвижим имот, които няма да му бъдат прехвърлени и тъй като е извършено плащане на неосъществено основание, то ответното дружество дължи връщане на тази сума на ищеца на това основание.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съобразно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ВКС и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Тъй като такава практика не е посочена от касатора, а са представени решения на отделни състави на ВКС в случая е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално и/или процесуалноправно естество не е изведен от касатора. Така както са формулирани правните въпроси от процесуално и материално естество, а именно, за начина, по който се прави възражението за прихващане и че съдът не се е произнесъл по него, както и за съотношението съдружник – юридическо лице, не са обусловили изхода на спора по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като главно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По направеното възражение за прихващане, макар и преклудирано като направено несвоевременно – след отговора по чл. 131 ГПК, въззивният съд се е произнесъл като е приел, че същото е неуточнено и недоказано и в този му вид не е разгледано от първоинстанционния съд. М. въпрос за съотношението съдружник – юридическо лице е поставен на теоретична плоскост и не е обусловил изхода на спора. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод, изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 21.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 680/2010 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 1380 от 17.03.2011 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: