Определение №44 от 17.1.2011 по ч.пр. дело №18/18 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 44

София, 17.01. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №18/2011 година.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби от Н. Ж. М. от[населено място], област Варна.
Първата от тях, вх.№41832/26.10.2010 г. е срещу разпореждане на В. окръжен съд №9897/12.10.2010 г. по гр.д.№414/2008 г., с което е върната частна касационна жалба, вх.№37111/30.9.2010 г. против разпореждане №5148/17.5.2010 г.
Втората частта жалба, вх.№52587/16.12.2010 г. е срещу разпореждане №11590/06.12.2010 г., с което е оставена без движение, първата частна жалба/вх.№41832/26.12.2010 г./ и на частния жалбоподател са дадени указания да приведе частната си жалба в съответствие с изискванията на чл.260, т.т.3 и 4 ГПК, а именно – да посочи в какво се състои порочността на обжалваемия акт и да конкретизира искането си.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че най-напред следва да се произнесе по втората по време частна жалба.
Посочената частна жалба се явява процесуално недопустима. Обжалваният съдебен акт не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. С обжалваното разпореждане окръжният съд е изпълнил разпоредбата на чл.262, ал.1, във връзка с чл.260, т.4 ГПК. Това съдопроизводствено действия не подлежи на обжалване, тъй като е свързано със служебна проверка, която съдът е длъжен да извърши и същата не прегражда по-нататъшното му развитие по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито е предвидено изрично в закона, че подлежи на обжалване.
Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Въпреки посочения резултат, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че следва да обърне внимание на В. окръжен съд, че проверка по чл.262, ал.1 ГПК не се извършва във връзка с чл.260, т.3 ГПК, тъй като самата правна норма не предвижда това. Освен това на В. окръжен съд следва да се обърне внимание, че при наличие на частна жалба, идентична в разглежданата в настоящото определение, той е този който следва да се произнесе по нейната допустимост.
С оглед изложеното към настоящия момент Върховният касационен съд не дължи произнасяне по първата, посочена по-горе, частна жалба в настоящото производство, тъй като произнасянето по нея е обусловено от изхода по втората частна жалба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх.№52587/16.12.2010 г., против разпореждане №11590/06.12.2010 г., с което е оставена без движение, частна жалба/вх.№41832/26.12.2010 г./.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението с определението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top