8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
[населено място], 17.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 775/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика„ ЕООД и „ВСК Кентавър – София„ ЕООД против решение № 30/04.01.2019 г. по т.д.№ 3712/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 520/09.03.2018 г. по т.д.№ 1960/ 2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение , на основание чл.135 ал.1 пр.трето ЗЗД, е прогласен за недействителен, по иска на АСПК, апорт, вписан в ТР на 21.12.2009 г., с който в капитала на „ВСК Кентавър София „ЕООД са внесени като непарична вноска недвижимите имоти, индивидуализирани в диспозитива на решението. Касаторите оспорват допустимостта на постановеното решение, поради недопустимост на разгледаните пасивно субективно съединени искове, като лишени от правен интерес, предвид преждевременното им завеждане – преди влизане в сила на решение по висящо исково производство, в което, по реда на чл.135 ЗЗД е атакувана предходна разпоредителна сделка със същите имоти, сключена между „Инс Трейдинг„ ЕООД / спрямо който ищецът АСПК обосновава качеството си на кредитор / , в качеството на продавач и „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика„ ЕООД, в качеството на купувач – последното дружество явяващо се учредител на атакувания апорт. Недопустимост на иска се твърди и поради погасяването му с 5 – годишна давност по чл.110 ЗЗД, считано от вписването на апорта в Търговския регистър – 20.12.2009 г., независимо коя дата би се приела за съобразима като дата на предявяване на иска – тази на конституирането на ответника „ВСК Кентавър София„ ЕООД – 06.04.2015 г. или датата на образуването на делото, след недопустимото му, според касаторите, отделяне от образуваното за атакуване на първата от разпоредителните сделки производство – по т.д.№ 5432/2014 г. на СГС – през 2017 г.. Като е приел за неотносими възраженията на настоящите касатори, с качеството на въззивници, досежно редовността на образуваното производство, с оглед извършените от съдията по т.д. №5432/2014 г. на СГС действия, касаторите намират,че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Такова, като опорочаващо правилността на постановения акт,се твърди несъобразяване от въззивния съд на допуснати от първоинстанционния процесуални нарушения – невръчени преписи от исковата молба, непредоставена възможност за отговор, дадени в разрив с материалния закон указания, за носена от ответниците доказателствена тежест,по установяване на отрицателния факт – незнание на приобретателя „ВСК Кентавър София„ЕООД за увреждащото кредитора АСПК действие на апорта. Оспорва се и разбирането на съда, че знание за увреждането от страна на дружеството – приобретател не е необходимо, тъй като към момента на апорта същото не съществува в правния мир – чрез апорта се формира капитала към момента на регистрацията му.
Ответната страна – АСПК – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий – формулираните въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд , поради което и не съставляват правни въпроси, по смисъла на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ най касационно обжалване въззивен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
АСПК е предявила иск по чл.135 ЗЗД против ответниците „ Инс Трейдинг„ ЕООД / спрямо което дружество ищецът АСПК обосновава качеството си на кредитор /, в качеството му на продавач и „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика „ЕООД, в качеството му на купувач, за обявяване относителна недействителност на сключената помежду им покупко-продажба на множество недвижими имоти , по който иск е образувано т.д.№ 5432/2014 г. на СГС. В хода на същото и предвид извършено последващо продажбата разпореждане на приобретателя „ ВСК Кентавър ИЗ Динамика „ЕООД с недвижимите имоти , с внасянето им като апортна вноска в капитала на новоучредявано дружество „ ВСК Кентавър София „ ЕООД , ищецът е претендирал обявяване относителна недействителност и на апорта, на основание чл.135 ЗЗД, съответно конституиране на дружеството – приобретател, като страна в процеса. Съдът – след първоначално конституиране на „ ВСК Кентавър София „ ЕООД, последващо го е заличил като страна по т.д.№ 5432/ 2014 г. на СГС, но доколкото искането на ищеца не е било ограничено до конституиране на нова страна в производството, а съставлява и предявяване на нов иск, което именно е предпоставило отказа за конституиране, е разпоредил образуването на самостоятелно производство по така предявената „искова молба„ срещу „ ВСК Кентавър София „ ЕООД„ – т.д.№ 1960/2017 г. на СГС, решението по което е било обект на инстанционен контрол с тук атакуваното въззивно решение – по т.д.№ 3712/2018 г. на Софийски апелативен съд. След образуването на т.д.№ 1960/2017 г. на СГС, на същия съдебен състав, са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба – посочване на обстоятелствата, обосноваващи легитимация на ищеца АСПК, като кредитор на „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ЕООД и заплащане на държавна такса. С последваща уточняваща молба от 02.08.2017 г. , ищецът е отрекъл качеството си на кредитор по отношение приобретателя по първата, атакувана по чл.135 ал.1 изр. трето ЗЗД, разпоредителна сделка на длъжника си „Инс Трейдинг- 11„ ЕООД – „ ВСК Кентавър ИЗ Динамика „ ЕООД. В хода на първоинстанционното производство тази първа разпоредителна сделка е обявена за относително недействителна спрямо кредитора АСПК.
Първоинстанционният съд е уважил иска, за прогласяване относителна недействителност на апорта. Във въззиваната си жалба ответниците – настоящи касатори са поддържали довод за недопустимост на произнасянето му, с оглед преждепосочения начин на „отделяне/ разделяне /” от производството по т.д.№ 5432/2014 г. на СГС. Намират, че недопустимо същия съдебен състав е разпоредил образуването му, пред себе си, при нередовна искова молба, вместо да остави ищеца да предяви последващо и редовно иска си. Недопустимост се твърди и поради образуването на производството преди влязло в сила решение, за обявяване относителната недействителност на първата по веригата разпоредителни сделки, както и поради изтекла погасителна давност за предявяване на иска. С въззивната жалба са обосновавали съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд – невръчен препис от искова молба, непредоставено право на отговор, неправилни указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че извършените от съдебния състав действия по „отделяне / разделяне„ на предявения в производството по т.д. № 5432/2014 г. на СГС нов иск, с правно основание чл.135 ал.1 изр. трето ЗЗД, не подлежат на контрол, тъй като не са част от процесуалните действия на съда по т.д.№ 1960/2017 г. на СГС – по разглеждане и решаване на спора. Приел е,че е налице правен интерес от предявяване на иска и преди да се установи относителна недействителност на първата разпоредителна сделка . Счел е, че давността е институт на материалното право , но по същество не се явява изтекла – общата петгодишна по чл.110 ЗЗД – считано от вписване на апорта в търговския регистър, с което настъпва и транслативния ефект по отношение собствеността върху недвижимите имоти – 21.12.2009 г. , към момента на подаване на исковата молба , макар в производството по т.д.№ 5432/ 2014 г. на СГС – на 29.09.2014 г.. Макар да е потвърдил допуснатите от първоинстанционния съд нарушения – по връчване препис от исковата молба и предоставяне възможност за отговор, но доколкото същите са отстраними във въззивното производство, а въззивниците не са обосновали довод за несъобразен, поради нарушението на първоинстанционния съд, факт или обстоятелство, нито претендирали събиране на относимо доказателство, е отрекъл необходимост от нови указания, във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и по същество не е обвързал констатацията си за нарушението, с извод за същественост на същото, спрямо правния резултат. Предявен от длъжника „ Инс Трейдинг -11„ ЕООД иск по чл.439 ал.2 ГПК, като основан на последващи влизането в сила на осъдителното решение срещу същия, в полза на АСПК, факти – по погасяване на задължението, съдът е отрекъл да е с преюдициално значение, по отношение на иска по чл.135 ЗЗД .
За да приеме за осъществен фактическия състав на чл.135 ал.1 пр. трето ЗЗД , въззивният съд е съобразил доказана легитимация на АСПК, като кредитор на разпоредилия се с недвижимите имоти, чрез покупко -продажба в полза на „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ЕООД длъжник – „Инс Трейдинг -11„ЕООД , както и доказано знание, за увреждането на кредитора АСПК с учредяването на апорта, на „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ЕООД – учредител на апорта, въз основа на обявената относителна недействителност на първата разпоредителна сделка,по която е приобретател. Доколкото с апорта се формира капитала на новоучредявано от „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ ЕООД търговско дружество – „ ВСК Кентавър София „ ЕООД , цитирайки постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС в този смисъл, съдът е приел, че достатъчно за установяване на субективния елемент от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД , е установено знание на законния представител на дружеството – учредител „ВСК Кентавър ИЗ – Динамика „ЕООД – на неговия управител и едноличен собственик на капитала, което физическо лице е същевременно и законния представител на новоучреденото дружество. От съвпадащата правосубектност, с качествата на законен представител на дружеството – учредител на апорта и новоучреденото дружество, собственик на апортираните имоти, е изведена недобросъвестността, по смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД. Отречено е погасяването на иска по давност по чл.110 ЗЗД , по съображенията на първоинстанционния съд – начален момент на същата от вписване на апорта в Търговския регистър – 21.12.2009 г. и подаване на исковата молба , по която е образувано т.д. № 1960/ 2017 г. на СГС – на 29.09.2014 г.. Вписването на исковата молба през 2015 г. е счетено за ирелевантно, спрямо възражението за изтекла погасителна давност, обстоятелство, предвид значението му за охраняване правата на трети лица.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторите поддържат доводите си за недопустимост на въззивното решение, като постановено по недопустим иск, по преждепосочените съображения / обобщени в пар.3 на стр. 8 от изложението / , като са формулирали и следните въпроси, в относимост към довода им за съществени процесуални нарушения на въззивния съд : 1/ Допустимо ли е след образуването на т.д.№ 1960/2017 г. на СГС никой от ответниците, служебно определени от съда , да не получи препис от исковата молба и доказателствата, като не се даде срок за отговор ? ; 2/ Допустим ли е иск, предявен от кредитор срещу ответник, получил имуществото от ответник по висящо / неприключило / дело – на друго основание – апортна сделка – и има ли той правен интерес да предяви този иск , като двете дела се разглеждат успоредно от един и същи съдия ? ; 3/ Недопустим или неоснователен е иск по чл.135 ЗЗД , предявен след изтичане на 5–годишната погасителна давност от прехвърлянето ? ; 4/Допустимо ли е длъжникът да предяви възражения срещу вземането на кредитора в производството по чл.135 ЗЗД , без да се изисква задължително предявяване на иск, за установяване съществуването на вземането ? Не е ли обусловено уважаването на Павловия иск от наличието на действително вземане на ищеца, което не е прекратено / вероятно се визира погасено /, вкл. по давност и в този смисъл ответникът по този иск да се брани с възражение, според което, материалното право на кредитора е погасено на това основание, без да предявява отрицателен установителен иск в друго производство ? Всички въпроси са обосновавани с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и необходимост от тълкуване на закона , без посочена конкретна правна норма, подлежаща на тълкуване, но с твърдение за противоречие на дадените от въззивния съд отговори с формирана съдебна практика , макар такава да не е цитирана.
Настоящият съдебен състав не намира да е налице вероятна недопустимост на въззивното решение. За да би била налице такава, следва да е налице процесуална пречка или липса на положителна процесуална предпоставка , за разглеждането на иска или произнасянето на съда да е в разрив с принципа за диспозитивното начало – да е разгледал иск, различен от предявения.
Как е процедирал съдията по т.д. 5432/2014 г. на СГС / впрочем, с оглед предявяването на нов иск във вече образувано производство по друг, процедирането е правилно, по аргумент от възприетото в т.7в от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / е напълно ирелевантно за производството по т.д.№ 1960/2017 г. на СГС, съответно за преценката на процесуалните предпоставки за допустимост на иска и няма никакво отношение към преценката за адекватност на произнасянето на съда по така предявения иск, в съответствие с основанието и петитума му. При това, съгласно същото ТР, преценката на съда за отделяне на иска в ново производство, поради отказ за съвместното му разглеждане и решаване с друг иск, не подлежи на обжалване. Принципната допустимост на паралелни производства, по атакуване на верига от разпоредителни сделки, по реда на чл.135 ЗЗД, макар и препоръчително при обединяване в общо производство, за съвместно разглеждане и решаване, е изрично възприета с междувременно приетото ТР № 2 / 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС – т.3. Произнасянето от един и същ съдия, доколкото не са наведени основания за отвод, по смисъла на чл.22 ГПК , е също без значение, а и по начало – обуславящо евентуална неправилност, не и недопустимост на съдебния акт / така в ТР № 13/1976 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 1/1985 г. , реш. по гр.д.№ 580/2012 г. на ІV г .о. на ВКС и др. / . Твърдяната преюдициалност на спора по т.д.№ 5432/2014 г. на СГС, по иска по чл.135 ЗЗД , с предмет първата разпоредителна сделка, спрямо настоящия, е неотносима към допустимостта на произнасянето на въззивния съд в конкретния случай, след като и преди същото решението по „преюдициалния /обуславящия/” правен спор, е влязло в сила , както изрично се сочи на стр.7, пар. последен от въззивното решение / така ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС / . Отделно стои въпросът налице ли е преюдициалност.
Формулираните въпроси също не съставляват правни, по смисъла на задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – отговор на същите не е от естество да рефлектира върху решаващ извод на въззивния съд.
Въззивният съд не е отрекъл нарушението на първоинстанционния – за връчване препис от исковата молба и предоставяне право на отговор от ответниците, но, очевидно с оглед съдържанието на въззивната жалба – с която не са наведени нови факти и обстоятелства, нито поискани нови доказателства, като пропуснати , по причина процесуалното нарушение на първоинстанционния съд, като следва да се съобрази призоваването и участието на ответниците в производството пред първоинстанционния и липсата на отказ от последния, за съобразяване , като преклудирани , на такива факти и обстоятелства и недопуснати, като несвоевременно поискани, доказателства – е отчел, че процесуалното нарушение не е съществено – не се е отразило на правния резултат. В този смисъл, формулираният въпрос е неотносим към решаващ правен извод за правилността на въззивния акт, основан изключително на правни доводи, въз основа на обективно установени и съобразени още с първоинстанционното решение факти. Твърдение за противното не се съдържа в касационната жалба и следователно не е формиран касационен довод за неправилност , поради с ъ щ е с т в е н о с т на формално посочените, като допуснати, процесуални нарушения, на основание чл.281 т.3 ГПК.
Вторият от въпросите е относим към преждекоментираната , поддържана от ответниците преюдициалност на спора по т.д.№ 5432 / 2014 г. на СГС , чиято релевантност е отпаднала междувременното – в хода на производството по процесните искове – с влизане в сила на решение по същия. Впрочем, не би бил обоснован и допълнителния критерий в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед постановеното ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.3, в подкрепа на извода за допустима кумулативна висящност на исковете по чл.135 ЗЗД , предявени с предмет всяка от веригата разпоредителни сделки, с едно и също имущество.
Третият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като включва предпоставка, несподелена от въззивния съд – изтекла погасителна давност по иска по чл.135 ЗЗД. Така формулиран въпросът би бил относим при спор относно допустимостта на въззивното решение, с оглед установено изтекла погасителна давност. Съдът, обаче, не е приел за изтекла погасителна давност. При това, досежно същата, като институт на материалното право, вкл. конкретно приложима по иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е споделил непротиворечива до момента съдебна практика на ВКС / така решения по гр.д.№ 1220/ 2010 на ІV г.о., гр.д.№ 456/2011 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1348/ 2010 г. на ІV г.о. , гр.д.№ 3547/2013 г. на ІІІ г.о. , гр.д.№ 308/209 г. на ІV г.о. на ВКС и др. /. В никой от цитираните актове погасителната давност не е разглеждана като процесуална пречка за разглеждането на иск по чл.135 ЗЗД по същество. Правилно въззивният съд съобразява, при липса на спор относно началния момент на давността – вписването на апорта в ТР , релевантната дата на предявяване на настоящия иск срещу „ ВСК Кентавър София „ ЕООД – датата на депозирането на отделената впоследствие в самостоятелно производство искова молба срещу същото дружество – 29.09.2014 г., а не датата на образуване на новото производство. Постановеното заличаване на първоначалното конституиране на дружеството е от значение единствено за качеството му на страна в производството по т.д.№ 5432/2014 г. на СГС , не и като такава по т.д.№ 1960/2017 г. на СГС , в исковата молба по което изначално фигурира.
Четвъртият от въпросите отново не удовлетворява изискването за правен, тъй като, с това си съдържание – досежно оспорване вземането на ищеца към длъжника „ Инс Трейдинг 11”ЕООД , не е въведен с изричен довод във въззивната жалба, по който съдът да би дължал произнасяне, макар същият да е изложил мотиви, но за ирелевантност на самостоятелен спор, по иск по чл.439 ал.2 ГПК , предявен от длъжника към кредитора,по оспорване на изпълнението,основан на факти, последващи приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като преюдициален спрямо произнасянето по иска по чл.135 ЗЗД. Дори да се приеме, че надлежно е въведен въззивен довод за неправилност, с кореспондиращо на формулирания въпрос съдържание / предвид посоченото на стр. 8 пар.1 от въззивната жалба ,макар твърде неясно / , непроизнасянето на съда по такъв / за значението на изтекла погасителна давност за самото вземане на АСПК, в производството по чл.135 ЗЗД / би обусловило процесуалноправен въпрос по приложението на чл.269 изр. второ ГПК. Впрочем, дори при удовлетворяване на общия, не е обоснован допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално посочване на нормата и обосноваването му с твърдения, относими към друг допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторите не само не сочат непълната, неясна или противоречива правна норма, както и формирана по тълкуването й противоречива съдебна практика , в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но изрично отричат необходимостта от тълкуване, стояща в основата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като допълнителен селективен критерий.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30/04.01.2019 г. по т.д.№ 3712/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика„ ЕООД и „ ВСК Кентавър – София„ ЕООД, на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл.37 от Закона за правната помощ, да заплатят на АСПК разноски за настоящата инстанция, в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: