О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 44
София, 18.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 737/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба С. В. С. от [населено място] чрез адв. Ж. И. срещу решение от 12/19.03.2012 год. на Бургаския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №2213/2010 год. на Бургаския окръжен съд е постановено ново решение, с което е прогласена за нищожна поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушение на императивното изискване на чл. 474,ал.4 ГПК / отм./ за лично явяване на И. С. В. пред нотариуса, на сделката, обективирана в нот. акт №48, т.ІІІ, рег. №2882, нот. д. № 470/25.09.2000 год. на нотариус с район на действие РС – Н., по силата на която И. С. В. е прехвърлила на С. В. С. от [населено място] срещу задължението му да и осигури спокоен и нормален живот докато е жива, правото на собственост върху собствената й 1/3 ид. част от посочените в решението недвижими имоти, находящи се в землището на Община [населено място] .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск за нищожност на сделката да бъде отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба В. С. С. и И. С. К. оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал три процесуалноправни и един материалноправен въпрос , които счита, че в обжалваното решение са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС / решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК/или се решават противоречиво от съдилищата – основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Изпълнението на критерия /основанието/ по чл. 280,ал.1,т.1 принципно изключва наличие на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото постановяване на решението по чл. 290 ГПК означава , че противоречивата практика е уеднаквена със задължителното разрешаване на съответния въпрос. С оглед на това основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не следва да се обсъжда във връзка с първите два процесуалноправни въпроса по които касаторът се позовава и на двете основания за допустимост на касационното обжалване .
По първия процесуалноправен въпрос : „необходимо ли е страната , която се ползва от нотариалния акт да доказва отразените в него обстоятелства относно личното явяване на лицата при нотариуса или съдът е длъжен да зачете законната доказателствена сила на нотариалния акт относно извършените от и пред нотариуса действия , включително удостовереното лично явяване на лицата в качеството му на официален документ по смисъла на чл. 179,ал.1 ГПК”, не е изпълнено и основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Последното е така, доколкото с цитираното решение № 51/21.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 528/2009 год. , постановено при условията на чл. 290 ГПК , на което касаторът се позовава, е разрешен правен въпрос различен от формулирания, а именно: „относно допустимостта на свидетелските показания при твърдение от продавача , че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него и за доказателствената сила на частните документите, удостоверяващи извършени плащания”.
В настоящия случай, с исковата молба ищците са оспорили отразеното в нотариалния акт обстоятелство, че прехвърлителката по процесната сделка се е явила лично пред нотариуса. В тази част нотариалният акт представлява официален удостоверителен документ и в съответствие с разпределението на доказателствена тежест по чл. 193,ал.3 ГПК ищците са събрали доказателства / писмени и устни/ , опровергаващи личното явяване на прехвърлителката пред нотариуса, които са били обсъдени от въззивният съд.
Посочените във връзка със следващите два процесуалноправни въпроса решения на ВКС и ВС / съответно Р №173/27.07.2010 год. на ВКС по гр.д. № 5166/2008 год. , ІV ГО и Р № 316/12.04.1985 год. по гр.д. № 180/1985 год. ІІ г.о. на ВС / също нямат за предмет поставените от касатора въпроси.
Освен това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.2 ГПК не касае оспорване верността на удостоверителното изявление в официален свидетелстващ документ, където свидетелски показания са допустими. /В. Р №711/1977 год. по гр.д. № 2922/1976 год., І ГО във връзка с втория поставен процесуалноправен въпрос/ .
А във връзка с третия процесуален въпрос следва да се посочи , че писмени доказателства съставляват и документи, които не са подписани, което няма значение относно тяхната годност като писмени доказателства, когато видът им не изисква това .
По отношение на поставения материалноправен въпрс:
По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 65/18.02.2011 год. на ВКС, по гр.д. № 652/2010 год. ІІІ г.о. ГК , постановено по чл. 290 ГПК .
Съдът неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 26,ал.1 ГПК и е приел, че сделката е нищожна поради противоречие със закона, вместо като нищожна поради липса на форма.
Касационното обжалване по този въпрос обаче не следва да се допуска, доколкото неговото разрешаване не би обусловило друг изход на правния спор.
По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 12/19.03.2012 год. на Бургаския апелативен съд, в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: