4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
СОФИЯ, 19.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4428/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 197 от 20.03.2013 г. по в.гр.д. № 94/2013 г. на Русенския окръжен съд е обезсилено решение № 1795 от 24.10.2012 г. по гр.д. № 3303/2011 г. по описа на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от от адв. Е. К. като пълномощник на ищците И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б..
С определение № 595 от 27.11.2013 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали е недопустимо съдебното решение, когато ответникът е починал преди завеждане на исковата молба, но по инициатива на неговия правоприемник последният е бил конституиран като страна в процеса и делото е продължило с негово участие.
Жалбоподателите считат, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като не е съобразено с данните по конкретното дело. Вярно е, че искът е бил предявен срещу физическо лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда е било починало, но препис от исковата молба е бил връчен на съпругата му, която е била конституирана като ответник по делото по нейно искане и цялото производство пред първоинстанционния съд се е развило с нейно участие. При това положение с нея е възникнало редовно процесуално правоотношение и разглеждането на предявените искове няма за последица нарушаване на правото й на защита.
Ответникът по касация С. З. чрез своя процесуален представител адв. Л. С. изразява становище, че въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното:
Производството по гр.д. № 3303/20111 г. по описа на Русенския районен съд е образувано по искова молба, подадена от И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б., с която при условията на обективно съединяване са предявени няколко иска против Е. А. З.. Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на ответника и са връчени на лицето Н. М. З. като пълномощник на Е. / Е./ Е. З. на 30.11.2011 г. На 09.12.2012 г. по делото е постъпила молба от адв. Л. С. като пълномощник на израелската гражданка С. З., в която е направено искане същата да бъде конституирана като ответник по делото на мястото на своя починал съпруг Е. А. З.. В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания, с молба от 20.12.2011 г. адв. Л. С. е представил доказателства за наследниците на Е. З., починал на 11.11.2009 г. в И. и Заповед за изпълнение на завешание, с което Е. З. е завещал цялото свое наследство на съпругата си С. З.. С определение от 21.12.2012 г. съдът е конституирал С. З. като ответник по делото. Това определение е съобщено на ищците, които на 20.01.2012 г. са подали в съда нова искова молба, в която като ответник по предявените искове е посочена С. З.. На 24.01.2012 г. пълномощникът на С. З. е подал отговор на исковата молба с доказателства към него. Производството по делото се е развило с участието на С. З., която е била представлява пред съда от адв. С.. Постановено е решение, с което е било признато за установено по отношение на С. З., че ищците И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. са собственици на 4/5 ид. части от 1/2 ид. част от проход, представляващ по естеството си обща част в сграда с идентификатор 63427.2.1502.1 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет.1 и С. З. е осъдена да им предаде владението върху този имот, да възстанови правомерното състояние върху тази част и да им заплати разноски за възстановяване на общата част.
За да обезсили така постановеното първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявените искове са били недопустими. Съображенията, с които е обосновал този извод са, че когато смъртта предхожда предявяването на иска, тя е пречка за валидно учредяване на процесуално правоотношение в лицето на починалия и в този случай не намира приложение разпоредбата на чл. 228 ГПК. Насочването на иска срещу несъществуващ правен субект не може да се преодолее по реда на чл. 129, ал.3 ГПК, тъй като не се касае за нередовност на исковата молба. В решението си въззивният съд е цитирал практика на ВКС, която е в този смисъл и която настоящият състав споделя, но намира, че в случая тя е приложена формално при неправилна преценка на обстоятелствата по конкретното дело.
Не може да се породи процесуално правоотношение със страна, която към момента на предявяване на иска не съществува като правен субект, поради което нейните правоприемници не могат да придобият качеството на страна по делото по пътя на процесуалното правоприемство / чл. 227 ГПК/ или по реда на чл. 228 ГПК за замяна на страна, защото приложимостта на тези институти на процесуалното право предпоставя надлежно възникнало процесуално правоотношение, каквото липса при предявяване на иска срещу лице, което към този момент вече е починало. В този смисъл съгласието на неговите наследници да придобият процесуалното качество на ответник по делото и производството по него да продължи в тяхно лице, е без правно значение. Съгласието на страните по делото и на лицето, което заменя някоя от тях, е елемент от фактическия състав на доброволното процесуално правоприемство /чл. 228, ал.1 ГПК/- хипотеза, която е дефинитивно изключена, когато се касае за конституиране като страна по делото на правоприемниците на починал преди предявяване на иска ответник. В случая обаче след узнаване на обстоятелството, че посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, ищците са подали в съда нова искова молба, с която са насочили исковете си срещу неговия универсален правоприемник- ответницата С. З.. Касае се за нов иск, предявен срещу правосубектен ответник и съобразно изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК. Обстоятелството дали този иск е следвало да бъде разгледан по вече образуваното дело или по него е следвало да се образува ново дело под нов номер, е без практическо значение, тъй като и в двата случая правните последици за ответника са едни и същи – искът против него ще се счита предявен от деня на постъпване на новата исковата молба в съда. Само поради това, че съдопроизводствените действия по предявените с новата искова молба искове срещу С. З. са били извършени по вече образуваното гражданско дело, не може да се приеме, че исковете са недопустими.
Поради това като е обезсилил първоинстанционното решение, постановено по предявените от И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. против С. З. обективно съединени искове като недопустимо и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Съгласно т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС преди да пристъпи към разглеждане на спора, с който е сезиран, въззивният съд следва да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и ако намери, че същата не отговаря на някое от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, да я остави без движение, като даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците й.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 197 от 20.03.2013 г. по в.гр.д. № 94/2013 г. на Русенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: