О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 24/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от И. М. с вх.№4138 от 29.10.2010 год. на В. апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.10.2010 год.,срещу Определение №353 от 06.10.2010 год. по в.ч.гр.д.№474/2010 год. на В. апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба срещу разпореждане от 08.07.2010 год. по т.д.№128/2010 год. на Плевенския окръжен съд, с което молбата на [заличено име на фирма]/н/ гр.Плевен за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, подадена чрез него, е оставена без движение до внасяне на държавна такса в размер на 1000 лв., както и на представяне доказателства за представителната му власт. С обжалваното определение В.т апелативен съд е приел, че разпореждането, с което молбата за отмяна се оставя без движение, не подлежи на обжалване.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като оставянето на молбата за отмяна без движение представлява вид действие, с което се възпрепятства по-нататъшният ход на делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62,ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно В.т апелативен съд е приел, че разпореждането, с което молбата за отмяна се оставя без движение, не подлежи на обжалване. Не всички определения подлежат на самостоятелно обжалване. Обжалваемостта им е санкция срещу незаконното процедиране на съда, което поначало не може да се проконтролира чрез обжалване на по-нататъчните действия на съда. Съгласно нормата на чл.274, ал.1 ГПК на отделно обжалване подлежат само: 1/ прекратителните определния и 2/ тези, за които законът изрично е предвидил тяхната обжалваемост.
Разпореждането на В. окръжен съд, постановено на основание чл.306, ал.1 във вр. с чл.261, т.4 ГПК не попада сред нито една от посочените хипотези. Разпореждането на съда, с която молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е оставена без движение за внасяне на държавна такса, не подлежи на самостоятелно обжалване. Неговата законосъобразност ще бъде проконтролирана при обжалване на евентуалното прекратително определение, с което на основание чл.306, ал.2 ГПК тя се връща поради неотстраняване на нередовността й.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №353 от 06.10.2010 год. по в.ч.гр.д.№474/2010 год. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: