1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
С., 20.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като разгледа докладваното от съдия З. гр. дело № 971/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. производителна кооперация /ГПК/ „П.”,[населено място] чрез процесуален представител адвокат Б. К., [фирма],[населено място] чрез процесуални представители С. Х. и Б. К. против въззивно решение на Окръжен съд-Смолян № 32/16.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 428/2009 г.
С обжалваното решение на основание чл. 233 ГПК е обезсилено решение на Районен съд-Чепеларе № 46/27.05.2009 г. по гр. д. № 56/2008 г. в частта по исковете, предявени от С. М. М. ЕГН [ЕГН] против ГПК „П.-2001”,[населено място] и [фирма], С., поради направен отказ и на това основание е прекратено производството по делото и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която е прогласена на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД нищожност на договор за наем на недвижим имот, сключен на 29.12.2004 г. между ГПК „П.”,[населено място] и [фирма],[населено място], по силата на който се предоставят за ползване 100 кв.м. от имот кад. № 218023 по КВС, землище[населено място], за да се построи в имота полумасивна сграда за търговски цели, при наемна цена в размер на 2500 лв. годишно, за срок от 10 години, поради липса на съгласие-председателят на кооперацията няма представителна власт за сключването му.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, а именно: 1. Съставлява ли сделка на разпореждане отдаването под наем на имот за срок над 3 години или тя може да се сключи и от лице, което притежава компетентност да сключва само сделки на обикновено управление; 2. В случай на недействителност /нищожност/ на клаузата относно срока на договор за наем налице ли е автоматично заместване на същата с повелителни разпоредби на закона /чл. 229, ал. 3 ЗЗД/ и налице ли е трансформиране на договора в безсрочен след изтичане на редуцирания срок. Позовават се на Р. № 92/13.01.1977 г. по гр. д. № 836/75 г., ВС, І г. о., с което е прието, че председателят на кооперацията може да сключва само договор за наем до три години и че това представлява действие на обикновено управление; Р. № 34/7.03.2007 г. по гр. д. № 529/2006 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., с което е прието, че ако няма решение на общо събрание на кооперацията, то сключен от председателя договор за наем за срок от 10 години следва да се редуцира до такъв за срок от три години; Р. № 315/12.07.2006 г. по т. д. № 880/2005 г., ТК, ІІ о., в същия смисъл; Р. № 446/11.02.2008 г. по т. д. № 485/2006 г., АС, П.- 3-ти с-в, за което няма данни да е влязло в сила.
За ответниците по касация В. И. К., Н. Г. К., С. М. М. и И. П. Г., всички от[населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд. Установено е, че с договори от 15.11.2004 г. ищците В. И. К. и И. П. Г. са предоставили на ГПК „П.-2001”,[населено място] правото на ползване на 80,350 дка идеални части за първата и 25.275 дка идеални части от общо 2104.547 дка, № 218 по картата на ревир „П.” с право на кооперацията да ги отдава под наем на трети лица за временно ползване. С договор за наем от 29.12.2004 г. ГПК „П.-2001” е предоставила на [фирма], С. недвижим имот-100 кв. м., част от имот кад. № 218023, за да построи в имота полумасивна сграда, която ще използва за търговских цели, при наемна цена в размер на 2500 лв. годишно, за срок от 10 години. Съдът е приел, че е доказан искът за обявяване нищожност на договора, сключен на 29.12.2004 г. между Г. Х. Ч., в качеството на председател на ГПК „П.”,[населено място], наемодател и „[фирма],[населено място] чрез управителя В. Г. С., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – липса на съгласие, поради липса на представителна власт на председателя на ГПК „П.”,[населено място] да го сключи. ГПК „П.-2001” не е могла валидно да сключи договора от 29.12.2004 г. чрез председателя на кооперацията, тъй като съобразно чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК и чл. 26, ал. 3 ЗК председателят на кооперацията може да сключва сделки на разпореждане само с решение на управителния съвет /такова решение липсва/, какъвто характер има договорът за отдаване на недвижим имот под наем за срок от 10 години, още повече с дадено съгласие за извършване на строителство, поради което сключеният договор за наем е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Прието е също, че дори клаузата за продължителност на срока на наемния договор по силата на закона /чл. 2291 ал. 2 ЗЗД/ да може да бъде редуцирана от 10 години на 3 години, то не е възможно да се отстрани порокът на сделката – липса на съгласие на всички собственици за промяна на предназначението на земите от такива, залесени с гори в урегулирани поземлени имоти /УПИ/, в които да може да се извършва строителство, каквото се изисква от Закона за горите.
При тези данни Върховният касационен съд приела, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поставените от касаторите въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и тълкуването с т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Въпросите, формулирани от касаторите не от значение за изхода на делото, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда за прогласяване за нищожен атакувания договор за наем, обективирана с въззивното решение.
Същественият въпрос, по който съдът се е произнесъл, за да обоснове правния си извод за нищожност на сделката е свързан с преценка на задължението на собствениците на гори и земи от горския фонд да упражняват правото си на собственост върху тях по начин да не влошават състоянието им и да не причиняват вреди и на други собственици на гори и земи от горския фонд, както и на обществото при невъзможност да се променя предназначението им, освен в предвидените от закона случаи.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Смолян № 32/16.03.2010 г., постановено по гр. д. № 428/2009 г. по касационна жалба от Г. производителна кооперация „П.”,[населено място] и [фирма],[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: