О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 20.02. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 744 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба с вх. на ВКС № 11035/19.12.2019 г. на Г. Б. Б. и И. Й. И., двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.А. С. за изменение на постановено по делото на основание чл. 288 ГПК определение № 560/05.12.2019 г. в частта, с която ЗК „Лев Инс” е осъдено да заплати на адв. А. С. разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на молителите-ищци в касационното производство, при условията на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА. Изложени са съображения за несъобразяване на адвокатския хонорара с размера на минималното адвокатско възнаграждение, фиксиран в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нито с обема на извършеното от процесуалния представител на ищците в касационното производство.
Насрещната страна ЗК „Лев Инс” не взима становище по същата.
Молбата е процесуално допустима, подадена в едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК, но по същество е неоснователна.
С определение № 560/05.12.2019 г. по настоящото дело не е допуснат касационен контрол по жалба на ЗК „Лев Инс” против решение № 312/15.11.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.т.д. № 499/2018 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 408/2017 г. в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Б. Б. и на Й. И. И. /починал в хода на производството, като на негово място е конституиран правоприемника му И. Й. И./ – на всеки от двамата – разликата над 100 000 лв. до 170 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й. И., починал при ПТП, настъпило на 20.06.2016 г, ведно със законната лихва и разноски. Със същото определение по отношение на насрещната касационна жалба на ищците /настоящи молители/ е приложена разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК. Съдебният състав се е произнесъл и по искането на ищците, в качеството им на ответници по касация, за разноски като е присъдил в тяхна полза такива в размер на 800 лв. Позовал се е на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр. с чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне и подаване на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание.
Молителите поддържат като основание за искането за изменение на така постановения съдебен акт довод, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като адвокатът е извършил следните процесуални действия: 1/ на 01.02.2019 г. е подал отговор на касационна жалба и отговор на изложение, ведно с приложен списък на разноските; 2/ на 01.02.2019 г. е подал насрещна касационна жалба с изложение за допускане на касационно обжалване; 3/ на 29.07.2019 г. по образуваното пред ВКС дело е депозирал становище с искане за съобразяване от ВКС на актуалната практика, отразена в постановеното след подаване на насрещната жалба по настоящото дело определение, с което е допуснато касационно обжалване по друго дело с относим към предмета на настоящия спор материалноправен спор.
Като се взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение правилно е определено по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр. с чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Несъстоятелен е доводът, че следва да бъде съобразена дейността, обхващаща депозиране на насрещна касационна жалба и приложенията към нея, тъй като предвид разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК съдът не дължи произнасяне по нея и съответно липсва правно основание за присъждане на разноски, поради което те остават за страната, която ги е сторила.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. на ВКС № 11035/19.12.2019 г. на Г. Б. Б. и И. Й. И., двамата от [населено място] за изменение по реда на чл.248 ал.1 ГПК на определение № 560/05.12.2019 г. по т.д. № 744/2019 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.