О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 21.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 384/2008 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “П” АД против разпореждане от 27.08.2008 г. по в.т.д. № 167/2008г. на Великотърновския апелативен съд, с което по молба на “Д” АД срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение, постановено по делото.
С частната жалба се поддържа оплакване за процесуална недопустимост на обжалваното разпореждане и искане за обезсилването му.
Ответникът по частната жалба “Д” АД по реда на чл.276 ГПК изразява становище за оставянето й без уважение.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното разпореждане по молба на “Д” АД апелативният съд постановил издаването на изпълнителен лист въз основа на решението си по в.т.д. № 167/2008 г и решение № 193 от 28.11.2007 г. по гр.д. № 921/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което настоящият жалбоподател и “П” АД са осъдени солидарно да заплатят на молбоподателя, ищец по делото сумата 135 094 лв., ведно със законната лихва върху нея.
Разпореждането е правилно.
Поддържаният от частния жалбоподател довод, че изпълнителният лист в нарушение на чл.405, ал.2 ГПК е издаден от въззивната инстанция, вместо от първоистанционния съд, поради което обжалваното разпореждане е процесуално недопустимо не може да бъде споделен. Съгласно чл.404, ал.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, т.е. тези, които имат годен за принудително изпълнение предмет. Тълкуването на чл.282, ал.1 ГПК, според която подаването на касационната жалба не спира изпълнението на въззивното решение налага извода, че възможността им за незабавно принудително изпълнение следва по силата на закона и съгласно чл.405, ал.2 КПК компетентен да издаде изпълнителен лист е съдът, който го е постановил, т.е. въззивният съд. В случая това е именно Великотърновския апелативен съд, поради което като законосъобразно постановено, обжалваното разпореждане следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 27.08.2008 г. по в.т.д. № 167/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: