О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 21.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2871/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 64835 от 10.05.2018г. на Г. Н. П., А. Г. П. и Г. Г. П. срещу въззивно решение № 1711 от 19.03.2018г., постановено по в.гр.д.№ 7393/17г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът Г. Н. П. е починал на 12.07.2018г. и е оставил за свои наследници по закон останалите двама касатори.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № ІІ-55-281 от 30.06.2016г. по гр.д.№ 32407/2013г. на Софийския районен съд, 55 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. А. срещу В. Г. В. /заместена в хода на процеса от своите наследници по закон Г. Н. П., А. Г. П. и Г. Г. П./ иск с правна квалификация чл.34 ЗС за делба на недвижим имот – гараж, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 16 кв.м., в приземния етаж /левия преден ъгъл с лице към улицата/ на построената в УПИ **** по плана на [населено място], м.““ сграда и в частта за разноските като вместо това е допуснал да се извърши съдебна делба на имота между М. Г. А., Г. Н. П., А. Г. П. и Г. Г. П. при квоти 3/6 ид.части за първия и по 1/6 ид.част за останалите трима съделители, а в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. А. иск за делба на имота, първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си, въззивният съд е прел, че ищецът в първоинстанционното производство М. Г. А. и първоначалният ответник В. Г. В. са наследници по закон на Г. С. В., починал на 12.12.1995г. и на Г. И. В., починала на 06.10.2003г. С нот.акт № 114/1969г. Г. С. В., със съгласието на съпругата си Г. И. В., е отстъпил на дъщеря си М. Г. А. правото на строеж на втория етаж от бъдещата двуетажна жилищна сграда на 140 кв.м., заедно с припадащата се на този етаж 1/2 реална част от избата-включваща избени помещения и гараж, както и припадащата се 1/2 реална част от тавана – включваща два тавански помещения, съгласно утвърдения архитектурен проект на сградата, която ще се построи върху собственото му дворно място, съставляващо тогава парцел **** в кв.21 по плана на [населено място], м.””. С нот.акт № 60/19709г. Г. С. В., със съгласието на съпругата си Г. И. В., е отстъпил на дъщеря си В. Г. В. правото на строеж на третия етаж от бъдещата триетажна жилищна сграда на 140 кв.м., заедно с припадащите се на този етаж едно избено помещение и един гараж, както и две тавански помещения, съгласно утвърдения архитектурен проект на сградата, която ще се построи върху посоченото дворно място. На 05.03.1970г. Г. С. В., М. Г. А., като и съпругът й С. А. А. са подписали протокол, в който са посочили, че първият ще притежава 1/2 идеална част от сградата, представляваща 44 % от стойността на сградата, включваща първи етаж, тавански помещения № 2 и № 3, приземно помещение № 3 и 6% от стойността на сградата, включваща гараж № 1, а М. Г. А. и съпругът ? С. А. А. ще притежават 1/2 идеална част от сградата, представляваща 44 % от стойността на сградата, включваща втори етаж, тавански помещения № 1, № 4 и № 5, приземно помещение № 4 и 6% от стойността на сградата, включваща гараж № 2. През 1971г. и 1972г. наследодателите Г. С. В. и Г. И. В. са се разпоредили с обособени на първия етаж от сградата две жилища, както и с един гараж на приземния етаж в полза на трети лица. С декларация от 04.04.1972г., с нотариална заверка на подписите, С. А. А., М. Г. А., Г. С. В., Й. С. Й., В. К. Й. и С. Й. Й. са дали съгласие В. Г. В. да преустрои двете мазета в южния край на сградата в гаражно помещение, което е извършено въз основа на одобрен архитектурен проект и позволителен билет от 26.09.1973г., като оттогава гаражът се ползва от нея. Към момента на учредяване на правото на строеж в полза на В. В. на 22.09.1970г. първият етаж на сградата е бил построен, поради което въззивният съд е приел, че тя не е могла да придобие правото на собственост върху процесния гараж по силата на тази сделка, тъй като тогава изградените обекти на този етаж вече са били собственост на общия наследодател Г. В. по силата на приращението – чл.92 ЗС, респ. че понастоящем имотът е съсобствен между страните при посочените права. Във връзка с направеното от първоначалната ответница възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност е посочено, че при действието на чл.29, вр. с чл.15 ЗСГ/отм./ давност не е текла и независимо от обстоятелството, че тя е упражнявала през годините фактическа власт върху гаража, той ? е бил предоставен от общия наследодател за ползване, което по същността си представлява търпими действия и за да се приложи правилото на чл.69 ЗС в тази хипотеза е било необходимо да се извърши преобръщане на държането във владение и тази промяна на намерението да бъде манифестирана на общия наследодател, каквито данни по делото липсват, а декларирането на имота през 1998г. и плащането на данъци за него представляват индиции, че ответницата е имала намерение за своене спрямо другия сънаследник, но от тези данни не може да се направи извод за проведено пълно и главно доказване на субективния елемент на владението.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Дали наследодателката на касаторите е придобила по давност собствеността върху процесния гараж при положение, че по делото се доказа, че го е владяла от момента на построяването му в продължение на повече от 40 години, през което време никой не е предявявал претенции за собственост върху него и М. А. и Г. В. са подписали документи, от които е видно, че са съгласни тя да притежава и владее гаража като свой собствен; 2. Относно приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от бъдещите наследодатели в полза само на един от бъдещите наследници; кога е приложима презумпцията на чл.69 ЗС и от кой момент се придобива правото на собственост; 3. Дали след като в полза на наследодателката на касаторите е било учредено с нотариален акт право на строеж от общия наследодател за построяване на процесния гараж, представеният по делото нотариален акт за суперфиция не е бил оспорен, а още по-малко обявен за недействителен в частта му, в която се учредява право на строеж за построяването на гаража, този нотариален акт е официален документ и се ползва с доказателствена сила на такъв, дали след като е била подписана декларация от 04.04.1972г., утвърден план за гараж на В. В. от Ленински РНС и е бил издаден позволителен билет № 68 от 26.09.1973г., въз основа на който наследодателката е построила гаража, тя е придобила собствеността върху него (като посочените обстоятелства се вземат предвид в тяхната взаимна връзка с факта, че от момента на построяването на процесния гараж в сегашния му вид, повече от 40 години той е владян непрекъснато и необезпокоявано единствено от В. В.; 4. Дали след като по делото не се доказа общият наследодател Г. В. да е бил собственик именно на двете мазета в южния край на сградата, съответно не се доказа ответницата в касационното производство М. А. да е била собственик на някое от тях на каквото и да било основание, съответно не се доказа да е налице съсобственост между В. В. и М. А. върху процесния гараж (нито по наследство, нито на друго основание) следва да се допуска делба на гаража и 5. Обвързан ли е въззивният съд от изложените във въззивната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно или може да излезе извън тях. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в уважителната му част, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба или при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и при очевидна неправилност.
В случая вторият поставен въпрос, конкретизиран и уточнен от съда в съответствие с дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения, а именно за значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота, е решен в противоречие, обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с представеното от касаторите решение № 32 по гр.д.№ 4591/15г. на ВКС, І г.о.
Останалите материалноправни въпроси не кореспондират на посочените по-горе съображения на съда за постановяване на обжалваното решение, същите са по съществото на спора и не предполагат даването на принципни отговори, поради което и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Същото се отнася и за поставения процесуалноправен въпрос, който е решен в съответствие с дадените в т.1 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК разяснения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК други правни въпроси не са формулирани, а са направени общи касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на по 25 лв. за всеки от тях /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1711 от 19.03.2018г., постановено по в.гр.д.№ 7393/17г. на Софийския градски съд, ІV-Б с-в, в уважителната му част.
У к а з в а на касаторите А. Г. П. и Г. Г. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на по 25 лв. и да представят вносните документи по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: