5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
[населено място] ,23.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2643/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез законния им представител А. П. Д., против определение № 222/ 17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 273/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 201/ 14.03.2018 г. по гр.д.№ 391/ 2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. С потвърденото определение е прекратено производството по предявени от жалбоподателите искове против Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., с посочено от ищците правно основание чл.110 вр. с чл.124 ГПК, за признаване по отношение на ответниците, че всяка от ищците, като наследници на починалия Б. Г. Н., притежава по 3 262 броя поименни акции от капитала на „Свинекомплекс Дунав„АД. Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение, основано според тях на решаващия извод, че по предмета на исковете липсва спор между страните, а оттук и правен интерес от разглеждането им. Считат немотивиран извода на съда за притежание от всяка от ищците на идеална част от притежаваните от наследодателя акции, като по начало оспорват наследяването на налични акции в съсобственост, с оглед близката им до вземанията правна характеристика.Признават, че с ответниците нямат спор относно качеството на ищците, като наследници на притежаваните от наследодателя акции от капитала на „Свинекомплекс Дунав„ АД, нито по отношение размера на наследствените им дялове / в квоти /, а само „ спор относно наследените акции „ , очевидно визирайки спор относно това дали ищците са наследници на реален брой акции или на идеална част от всяка от акциите на наследодателя. Този спор намират разрешим единствено по исков път.
Ответните страни – Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. – оспорват частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване, както на общия селективен критерий, така и на поддържания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , съобразно задължителните указания в т.4 на ТР №1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Петитумът на исковата молба съдържа искане за установяване по отношение ответниците, че всяка от ищците, като наследница / дъщеря / на акционера Б. Г. Н. притежава реален брой – 3 262 – поименни акции от капитала на „Свинекомплекс Дунав„ АД,в съответствие с наследствената й квота / 1/6 /, която ответниците не оспорват. Ищците твърдят, че използвайки превратно законовата празнота и разпоредбата на чл.177 ТЗ, ответниците лишават ищците от възможността да упражняват права върху реална част от наследството, смесвайки понятията неделими и съсобствени акции и приемайки, че общият брой наследени акции е неделим, тъй като е съсобствен. Противоречивите интереси на ищците с тези на ответниците изключват възможността за съвместно упражняване на правата и на едните и на другите, чрез излъчване на общ представител , съгласно чл.177 ТЗ. С това твърдят, че изцяло се препятства упражняването на акционерни имуществени и неимуществени права, като същевременно практиката на ВКС приема за недопустим иска за делба на акции. Следователно, според ищците, единствено иск по реда на чл.110 ал.1 ГПК предоставя възможността всеки от тях да бъде признат за собственик на реален брой акции, при което, съобразно притежаваните и от ответниците акции, се формира неделим остатък от 3 поименни акции, само по отношение на които сънаследниците / ищци и ответници / ще следва да упражняват правата си съвместно .
Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството като недопустимо, приемайки, че между страните липсва спор относно качеството на наследници на ищците или относно наследствените им права / наследствени дялове по ЗН /, какъвто е допустимия предмет на иска по чл.110 ГПК. Доколкото спорът е относно начина на упражняване правата върху наследените в съсобственост акции, съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от водене на иск по чл.110 ал.1 ГПК. Позовал се е на формирана съдебна практика на състави на ВКС, според която съдебна делба на акции е недопустима, когато частите от наследството са безспорни, какъвто е настоящият случай. Тогава частите от наследството, респ. акциите, се разпределят между наследниците пропорционално на припадащите им се части, без да се налага воденето на иск по чл.110 ГПК. Достатъчно е подаването на искане до акционерното дружество за вписване съответния наследник и притежаваните от него акции в книгата на акционерите, което първоинстанционният съд е счел изпълнено с алонж № 1 към книгата на акционерите на „ Свинекомплекс Дунав „ АД, в който както ищците, така и ответниците са вписани като поименни акционери на по 1/6 идеална част от капитала на дружеството. Изложен е и паралелният извод, че спор относно конкретно притежаван брой акции предпоставя воденето на иск по чл.71 ТЗ, за установяване на акционерни права, процесуално легитимиран ответник по който е акционерното дружество, а не останалите акционери.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по идентични съображения. Правният интерес на ищците, според съда , е в осигуряване реалното упражняване на акционерни права, доколкото и при възникналата между всички наследници / ищци и ответници / съсобственост върху наследените поименни акции, упражняването на тези права се осъществява от общ представител / чл.177 ТЗ /. Според съда този правен интерес не кореспондира с правен интерес от иск по чл.110 ГПК, който е за установяване качеството наследник и конкретния наследствен дял, какъвто спор между страните липсва. Дори да съществува спор, разрешаването на който ще доведе до реално упражняване на акционерни права по съсобствените акции, то според въззивният съд това е спор между ищците и „Свинекомплекс Дунав„ АД , такъв иск е заведен и производството по същия висящо / т.д.№ 101/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч /, като в мотивите се упоменава и постановеното първоинстанционно решение по същия, с уважаване искове на ищците срещу акционерното дружество, за притежавани от същите по 3 262 бр. поименни акции от капитала му.
В изложението по чл.280 ГПК касаторите формулират следните въпроси: 1/ Възможно ли е да съществува спор между наследници единствено във връзка с наследени налични поименни акции, ако между наследниците не е налице спор относно това им качество и размера на наследствените им дялове ? и 2/ При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции , пропорционален на наследствения му дял или идеална част от собствеността на всяка една акция ? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от формулираните въпроси е абстрактно формулиран за възможен спор между наследници , с обект поименни налични акции , и не е ориентиран към конкретно заявения интерес на ищците – за допустимостта на иск, за установяване притежанието от всеки наследник на починалия акционер на реален брой акции, притежание на наследодателя, спрямо останалите сънаследници, само по силата на наследяването и спецификата на акциите / поименни, налични /, предвид твърдяно сходство с вземанията, като обекти на наследяване. На практика позицията на ищците е обусловена от разрешението на втория формулиран въпрос, в случай, че отговорът му би бил в подкрепа на директно наследяване на реален брой акции и невъзникващо върху наследените акции съпритежание. Последното, обаче, не се подкрепя от съдебната практика, нито е изводимо от тълкуване на конкретна правна норма, с чиято непълнота или неяснота да би бил обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Няма основание да се изключи общия принцип при наследяването – за възникващо съпритежание в идеални части върху всеки от обектите от наследствената маса, като липсата на специална регламентация досежно акциите, като обект на наследяване, не може да бъде обоснована със законодателен пропуск. Как е прекратимо съпритежание върху акции, чиято доброволна делба е препятствана от част от сънаследниците и при недопустима, според практиката на ВКС, съдебна делба на акции, какъвто е действителният правен интерес на ищците, за да биха предявили реалните си вече и самостоятелни акционерни права спрямо акционерното дружество, е въпрос неотносим към иск, с правно основание чл.110 ГПК. Последният предпоставя спор относно качеството наследник или относно размера на наследствен дял. Във формирана до момента съдебна практика на състави на ВКС, допустимостта на иск по чл.71 ТЗ срещу дружеството, притежание на дялове или акции от капитала на което се претендира, като придобито по наследяване , действително е предпоставен от предходно разрешаване на спорове за наследство по реда на чл.110 ал.1 ГПК, но именно в аспект на установяване оспорваното качество „наследник„ или оспорвания размер на „ наследствен дял” / като полагащо му се наследствена квота, съобразно разпоредбите на ЗН / .
Вторият от формулираните въпроси не удовлетворява изискването за правен – отговор на който да е обуславящ за правния резултат, в случая предпоставен от решаващия извод за липса на п р а в е н и н т е р е [населено място] е така, защото дори да би се приело, че наследеното преминава директно в реална собственост върху съставляващите го обекти / в случая акции / в патримониума на всеки от сънаследниците, без да възниква съпритежание върху тези обекти, последващо подлежащо на прекратяване, какъвто отговор очевидно целят ищците, то последното не би било от значение за решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на исковете, поради липса на спор за качеството наследник и за размера на наследствения дял, като припадаща се според ЗН квота от наследството – д о п у с т и м п р е д м е т на иска по чл.110 ГПК, както и че спорът относно реално притежавани права върху акции, без съпритежание върху същите / ако такъв би бил отговора на поставения въпрос / предпоставя друг надлежен ответник – акционерното дружество, а не останалите сънаследници, какъвто пък спор е и вече иницииран и висящ пред съд. Във всички случаи се явява необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – поставеният въпрос е неотносим към съдържанието на чл.177 ТЗ, ако би се приело, че това е непълната и неясна правна норма, чието тълкуване се цели с допускане на касационното обжалване. Няма спор в съдебната практика, че повече от един наследници наследяват в съсобственост всеки от наследените обекти, но тази съсобственост е прекратима чрез доброволна делба / опр.№ 94 по ч.гр.д.№ 24/2011 г. на ГК на ВКС /.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че въззивният съд се е позовал и на ненадлежна процесуална легитимация, доколкото иск за установяване на конкретни членствени права по чл.71 ТЗ предпоставя конституиране на акционерното дружество, а въпрос по този паралелно изведен решаващ извод не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 222/ 17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 273/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: