О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
[населено място] ,26.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари , през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 108 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 555/23.11.2016 год. по ч.т.д.№ 743/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1883 / 07.10.2016 год. по т.д.№ 329/2015 год. на Окръжен съд – Стара Загора , за връщане въззивната жалба на същата страна против решението по т.д.№ 329/2015 год.,като нередовна,на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК – неплатена държавна такса по жалбата.Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд,че указанията на първоинстанционния съд относно нередовността на въззивната жалба и за отстраняването й, са надлежно връчени на страната, при спазване разпоредбата на чл.50 ал. 3 ГПК, доколкото получилото съобщението лице не е упоменато с трите си имена,в контекста на чл.9 ал.1 от Закона за гражданската регистрация, както и по съображения, че връчването е редовно само на лице от „канцеларията„ на юридическото лице, очевидно оспорвайки това качество на лицето, получило съобщението, посочено като „деловодител”. Според страната, връчването на съобщението на което и да било лице – работник или служител в предприятието, с щат над 1100 души,в който смисъл счита, че въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК,не гарантира сигурност и опорочава връчването.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,тъй като не е обоснован допълнителния селективен критерий,сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Напротив, страната визира решение № 56 по т.д.№ 2705/2013 год. на І т.о. на ВКС, като даващо отговор на поставените от жалбоподателя въпроси, в смисъла споделен и от въззивния съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Указанията за нередовността на въззивната жалба са връчени на лице, по седалището на жалбоподателя, посочено с имена – В. Г. Г. и обозначение „деловодство”. Въззивният съд е счел това уведомяване за редовно, съгласно чл.50 ал.3 ГПК.Формирал е извод, че няма законово изискване получателят да се занимава с административна работа, въпреки пълна неяснота на този мотив спрямо удостовереното качество на служителя, доколкото „деловодството„ съставлява именно звено от администрацията на предприятието, в отличие от тясно производствената му / в случая – по предоставяне на медицински услуги / дейност.Съдът е отрекъл релевантността на неизписано в цялост, а със съкращение,бащино име на получателя.Счел е релевантно обстоятелството, че дружеството не е оспорило съществуването на лице с така посочените пълни лично и фамилно имена и бащино име със съкращение, като работещо в деловодството му.Съдът изрично е съобразил и обстоятелството, че страната не е оспорвала като нередовни предходни свои уведомявания,чрез връчвания на съобщения на същото лице / впрочем в тях лицето е удостоверено и с пълно второ име , както и с уточнение на сектора от деловодството – архив / .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал изричен правен въпрос / като самостоятелно изречение във въпросителна форма /, но такъв е еднозначно изводим, като относим към „ тълкуването на чл.50 ал.3 ГПК„ и конкретно – понятието „канцелария„.С това си съдържание въпросът би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,доколкото с приложението на същата норма, е обоснован решаващ извод за надлежно връчване на указанията за нередовност на въззивната жалба.Дори да се приеме за покрит общия селективен критерий, не се явява обоснован, с формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, допълнителния селективен критерий . Съгласно т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма , предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й /непосочена/ или макар провокирало еднозначна и непротиворечива съдебна практика /също непосочена/, обосноваване нуждата от осъвременяване на това тълкуване, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателство / при непосочени подобни предпоставки /. На настоящия състав не е известна противоречива съдебна практика по тълкуване понятието „канцелария„ , упоменато в текста на чл.50 ал.3 ГПК, като конкретно място на връчване на територията по седалището на дружеството, при това на всяко лице, независимо каква трудова функция изпълнява / „работник или служител”/, намиращо се там и съгласило се да получи съобщението.Напротив, известна му е задължителна за въззивния съд съдебна практика,цитирана и от ответната страна, приемаща за ирелевантно изписването на пълните три имена на получилото съобщението лице / реш.№ 56 по т.д.№ 2705 / 2013 год. на І т.о.ВКС /, както и приемаща, че липсва задължение за връчителя да проверява на място верността на посоченото му от получателя качество, като „ работник или служител„ на адресата, с което се прехвърля тежестта за установяване противното на страната, твърдяща нередовност на връчването / така опр. № 22 по ч.т.д.№ 886 / 2011 год. на І т.о. ВКС / . В посоченото по-горе решение, а също и в опр. по ч.т.д.№ 163 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, към което решението препраща, се възприема и тезата, която настоящият състав напълно споделя, че релевантно за преценката е и обстоятелството по неоспорвано от страната, като редовно, т.е. достигнало до знанието й съобщение или призовка, конкретно връчване, дори то да би било нередовно – последното, в аспект на неоспорвано от жалбоподателя връчване, чрез същото лице, на предходни призовки и съобщения.С оглед съображенията в така посочената практика, равностойно решаващ за изхода на правния спор е и мотивът на въззивния съд за неоспорване от жалбоподателя съществуването на лицето В. Г., като негов служител и доколкото същото се е съгласило да получи съобщението, при факта на удостоверено по делото получаване на предходни съобщения чрез същото това лице. Още повече, че както се посочи по-горе, в тежест на оспорващия редовността на връчването е установяване извършването му извън канцеларията на адресата,а ирелевантно е обстоятелството каква конкретна функция изпълнява лицето, съгласило се да получи призовката.Именно в този смисъл, доколкото отговор на поставения въпрос,касаещ тълкуване понятието „канцелария„ не би обусловил различен правен резултат по спора, не се явява покрит и общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 555 / 23.11.2016 год. по ч.т.д.№ 743 /2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.78 ал. 1 ГПК , да заплати на – [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :