1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. София, 27.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3286 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя [фирма], [населено място], приподписана от адв. П. Й. В., срещу решение № 899 от 01.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1963/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е обезсилено решението от 05.12.2011г. по т. д. по несъстоятелност № 4887/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав, с което на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2003г., дружеството е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена, за временен синдик е назначен В. П. М., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е насрочено първо събрание на кредиторите на 28.02.2012г. от 11.00 ч., и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по предявеното искане с правно основание чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за противоречие на решението на чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и неправилност на извода за недопустимост на първоинстанционното решение поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, а не по посоченото в молбата основание по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Касаторът изразява становище за противоречие на решението на съдопроизводствените правила – чл. 270, ал. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е могъл да обезсили решението на първоинстанционния съд само по отношение на реквизитите на решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, представляващи произнасяне по непредявен иск /обявяването на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му/, като запази останалите, покриващи съдържанието на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ /обявената неплатежоспособност, начална дата, временен синдик/.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната неоснователност. Поддържа становище, че въззивният съд правилно е съобразил, че първоинстанционното решение е постановено по непредявено искане /чл. 630, ал. 2 ТЗ/, като СГС е бил сезиран с искане по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с оглед прилагане на общия принцип на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 621 ТЗ. Ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмен отговор.
Ответникът „Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. Б. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор и допълнително представено становище. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител С. Н. К. – правен съветник оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение поради това, че с молбата за откриване на производство по несъстоятелност и в хода на съдебното производство длъжникът не е отправял искане за обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността му и СГС се е произнесъл извън петитума на молбата на [фирма], нарушавайки принципа на диспозитивното начало. Излага съображения, че въззивният съд не е нарушил съдопроизводствените правила и правилно е съобразил разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 841/19.12.2013г. по т. дело № 3286/2013г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1/ При направено искане за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ, за да се постанови решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, трябва ли да има изрично искане от молителя;
2/ В случай на недопустимост на служебното произнасяне, подлежи ли на обезсилване първоинстанционното решение изцяло.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
С молба по реда на чл. 626, ал. 1 ТЗ длъжникът [фирма] е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. С решение от 05.12.2011г. по т. дело по несъстотелност № 4887/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2003г., дружеството е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена, за временен синдик е назначен В. П. М., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е насрочено първо събрание на кредиторите на 28.02.2012г. от 11.00 ч.
Решението на СГС е обжалвано от [фирма], „Р. /България/” ЕАД и [фирма]. С решение № 899 от 01.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1963/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав въззивната инстанция е обезсилила изцяло първоинстанционния съдебен акт и е върнала делото на Софийски градски съд за произнасяне по предявеното искане с правно основание чл. 630, ал. 1 ТЗ.
За да обезсили постановеното по реда на чл. 630, ал. 2 ТЗ решение на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо. Този извод е обоснован с аргумента, че съдът по несъстоятелността е бил сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ и без да е направено изменение на същото се е произнесъл с решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че процесуалното действие на съда представлява съществено нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК.
След допускане на касационно обжалване на настоящото въззивно решение съдебен състав на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България с решение № 124 от 21.01.2014г. по т. дело № 1058/2012г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се е произнесъл по въпроса „преминаването в производство по чл. 630, ал. 1 ТЗ към произнасяне по чл. 630, ал. 2 ТЗ предпоставя ли изрично искане на молителите“. В посоченото решение е даден следния отговор на релевантния процесуалноправен въпрос: „В производство по чл. 625 ТЗ съдът дължи произнасяне на основание чл. 630 ал. 2 ТЗ само при изрично искане от страна в производството /кредитор , кредитори или длъжника/. Ако липсва такова искане, постановеното решение подлежи на обезсилване от въззивна инстанция, но само в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по обявяване длъжника в несъстоятелност, с прекратяване дейността му /чл. 630, ал. 2 вр. с чл. 711, ал. 1 ТЗ /, не и по кумулативно дължимото и обуславящо това по чл. 630, ал. 2 ТЗ произнасяне по обявяване неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на търговеца, с определяне началната й дата и откриване производството по несъстоятелност /чл. 630, ал. 1 ТЗ/.“ Настоящият съдебен състав възприема изразеното в посоченото решение разбиране и извода, направен от съответния съдебен състав след анализ и тълкуване на посочената правна норма и съпоставката й с разпоредбата на 632, ал. 1 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ урежда две хипотези, в които длъжникът може да бъде обявен в несъстоятелност заедно с прекратяване на дейността му: 1/ едновременно с откриване на производството по несъстоятелност; 2/ след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696 ТЗ. И в двата случая законодателят в посочената правна норма изрично е предвидил искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция на приходите или кредитор. В разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ е регламентирана и основната предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му: когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността. Преценката за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване на дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, въз основа на критерии, които не е необходимо да установят действително увреждане, а е достатъчно да предпоставят извод за възможност от бъдеща увреда. Поради това законодателят изрично е предвидил заявена субективна преценка за наличие на предпоставките по чл. 630, ал. 2 ТЗ от длъжника, ликвидатора, синдика, НАП или кредитора.
Обявяването на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му по чл. 630, ал. 2 ТЗ предпоставя произнасяне от съда по чл. 630, ал. 1 ТЗ – за обявяване неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на дружеството, определяне началната й дата и откриване на производство по несъстоятелност /същинска част на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ/, назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите /производни части на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ/. Обявяването на длъжника в несъстоятелност и прекратяването на дейността му представляват същинската част на решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, която част подлежи на самостоятелно обжалване спрямо същинската част на решението за откриване на производството по несъстоятелност. При необжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност същото влиза в сила. При обжалване на същинската част на решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ с оплакване, че произнасянето по чл. 630, ал. 2 ТЗ не е обусловено от изрично направено искане на страна в производството, и основателността на това оплакване, на обезсилване подлежи само решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, но не и решението изцяло, т. е. в частта за обявяване неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството, определяне началната й дата и откриване на производство по несъстоятелност.
При така дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение е неправилно в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2003г., назначен е временен синдик, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, насрочено е първо събрание на кредиторите и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по предявеното искане с правно основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В посочената част въззивното решение трябва да бъде отменено, а делото да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по съществото на въззивните жалби от друг състав. В останалата част, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма], [населено място] е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 899 от 01.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1963/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта, с която е обезсилено решението от 05.12.2011г. по т. д. н. № 4887/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав в частта, с която е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2003г., назначен е временен синдик, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, насрочено и първо събрание на кредиторите и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по предявеното искане с правно основание чл. 630, ал. 1 ТЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 899 от 01.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1963/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта, с която е обезсилено решението от 05.12.2011г. по т. д. н. № 4887/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав в частта, с която [фирма], [населено място] е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество по жалбите на [фирма], „Р. /България/” ЕАД и [фирма] срещу първоинстанционното решение в необезсилената му част от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.