О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
Гр.С., 28.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря………., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.1 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.3048/8.10.18 по г.д.№.4876/17 на Апелативен съд София по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение №.1024/27.04.18 в частта за разноските, като са намалени сумите, които И. Н. М. следва да плати на С. К. М., А. С. Ч. и на бюджета на съда по сметка на САС съответно както следва: от 311,45лв. до 13,47лв; от 11530лв. до 498,68лв.; от 29950лв. до 1297,53лв., и решението е изменено в частта, с която се отменя в частта му за разноските решение №.4212/ 13.06.17 по г.д.№.3580/14 на СГС, I-20с., в която С. М. е осъдена да плати на И. А. М. 1250лв. направени разноски в първоинстанционното производство, като решението се отменя само за горницата над 1195,94лв. до 1250лв.
Постъпила е частна жалба от С. М., в която се твърди, че определението е недопустимо, евентуално незаконосъобразно, и се иска неговото обезсилване, респективно отмяна. Недопустимостта се релевира предвид постановяването му без поискалата изменението страна да е депозирала списък с разноски по реда на чл.80ГПК.Незаконосъобразността се обосновава с неотчитане на обстоятелството, че искът е бил по принцип основателен и е частично отхвърлен поради заявено като евентуално възражение за прихващане, намерено за основателно.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение САС е приел, че първоначално определените разноски не са в съответствие с изхода на спора-при който претенцията на ищцата е уважена само до определен размер. Поради това, като е съобразил уважената и отхвърлената част от иска /приет за основателен за 21625,50лв. и отхвърлен за горницата до 500000лв./, ги е преизчислил съобразно тях.
Така извършеното изменение е допустимо. По делото няма спор, че то е извършено по искане на ответника И.М. за намаляне на разноски, които е осъден да плати, както и че същият не е депозирал списък с разноски пред въззивната инстанция. Действително с разпоредбата на чл.80 ГПК е въведено изискване страната, която иска присъждане на разноски, да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция – като депозирането му съставлява положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Цитираната правна норма, обаче, не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ал.1 ГПК. Настъпването на неблагоприятните последици по чл.80 изр.2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски /поради несъгласие с изчисляването на размера им или поради пропуск да се вземат предвид извършени от нея разноски по делото/. Когато страната не е претендирала разноски или не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза такива, представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл.248 ал.1 ГПК – тя има право да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да плати на насрещната страна или в полза на съда, ако счита същите за неправилно определени – дори да не е представила списък на разноските /в този смисъл и опр.№.107/1.03.18 по ч.г.д.№.407/18, ТК, І ТО, опр.№.518/ 28.09.15 по ч.т.д.№.2046/15, ІІ ТО, опр.№.522/5.10.15 по ч.т.д.№.2657/15, І ТО/. При тези обстоятелства заявеното искане за изменение на решението в частта за разноските, които ответникът е осъден да плати на ищцата, е подлежало на разглеждане и постановеният по него акт е допустим.
Същевременно, атакуваното определение е и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Това правило важи и в случаите, когато искът е отхвърлен поради успешно проведено възражение за прихващане на ответника. Предявявайки го в сроковете и по реда на чл.131 ГПК, ответната страна упражнява правото си на защита по делото. От друга страна, съгласно изричната разпоредба на чл.298 ал.4 ГПК, относно това насрещно право – независимо дали е било предявено с насрещен иск или с възражение – се формира и сила на пресъдено нещо /т.е. разрешава се окончателно съответния спор/. При това положение страната, която е избрала пътя на защита, включващ предявяване на правото й да прихване чрез възражение, а не чрез насрещен иск, не би следвало да бъде санкционирана за този свой избор чрез възлагане в нейна тежест на разноски – въпреки успешно проведената й защита, довела до отхвърляне на иска /изцяло или частично/. Ирелевантно е обстоятелството дали, в случай на неупражняване на правото на защита на ответника по определен начин, искът би бил основателен /аналогично би било и положението в хипотеза, когато предявеният иск се отхвърля поради погасяването му по давност – в този случай причината за отхвърлянето му отново е упражняването на правото на защита на ответника чрез повдигане на възражение за погасяване на претенцията по давност/. Противно тълкуване би надхвърлило целения с разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК ефект и би довело до отклонение от изрично предвидения в чл.78 ал.1 ГПК начин на разпределение на разноските – съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска. При тези обстоятелства, като е определил дължимите от ответника разноски, съобразявайки отхвърлената част от иска, съдът се е произнесъл в съответствие с чл.78 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.3048/8.10.18 по г.д.№.4876/17 на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: