– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44
гр. София, 29 юли 2019 година
Върховният касационен съд и Върховния административен съд, смесен петчленен състав, в закритото заседание на 12.07.2019 (дванадесети юли две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Маруся Димитрова
Борис Илиев
Димитър Димитров
Стефка Кемалова
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 50 по описа за 217 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Районен съд Сливен и Административен съд Сливен за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявения от Р. С. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
С обща искова молба Р. С. В. и С. И. Г. са поискали да бъдат осъдени солидарно Държавно предприятие „Фонд четворно дело” гр.София и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплатят на първата от тях сумата от 5000.00 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 20 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а на втората сумата от 2500.00 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 10 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, поради допусната от ответниците дискриминация на лично и обществено положение. Молбата е била предявена пред Административен съд Сливен, който е образувал адм. д. № 58/2016 година по описа на съда. Впоследствие производството по исковете е разделено като по отношение на С. И. Г. е образувано адм. д. № 62/2016 година по описа на Административен съд Сливен. Ответници и по двете производства са останали Държавно предприятие „Фонд четворно дело” гр.София и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, като е запазено и искането за солидарното им осъждане. С определение № 67/24.02.2016 година, постановено по адм. д. № 58/2016 година Административен съд Сливен е приел, че тъй като Държавно предприятие „Фонд четворно дело” гр.София е гражданско правен субект по смисъла на чл. 37 от ЗИНЗС и чл. 62, ал. 3 от ТЗ отношенията между страните в производството не са такива на власт и подчинение, а между равнопоставени субекти, поради което предявените искове са били подсъдни на общите съдилища. Предвид на това е прекратил производството по образуваното пред него адм. д. № 58/2016 година и го е изпратил на Районен съд Сливен.
След получаването на преписа от определение № 67/24.02.2016 година на Административен съд Сливен, постановено по адм. д. № 58/2016 година в Районен съд Сливен е образувано гр. д. № 703/2016 година по описа на Районен съд Сливен по предявения от Р. С. В. иск. С определение № 2163/03.10.2017 година, постановено по гр. д. № 703/2016 година, Районен съд Сливен е приел, че разглеждането на предявения срещу Държавно предприятие „Фонд четворно дело” гр.София е от неговата компетентност. Освен това е прието, че исковата молба освен на извършени от Държавно предприятие „Фонд четворно дело” гр.София дискриминационни действия се основава и на такива извършени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, която е част от държавната администрация и затова компетентен да се произнесе по предявения срещу нея иск е Административен съд Сливен. С оглед на това Районен съд Сливен е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд Сливен за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявения от Р. С. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София иск.
В случая липсва проведено производство по глава четвърта, раздел І-ви от ЗЗДискр, поради което предявеният от Р. С. В. срещу Държавно предприятие „Фонд четворно дело” гр.София иск трябва да се квалифицира като такъв по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, тъй като липсата на такова производство е предпоставка за предявяването на исковете по посочената разпоредба на закона. Затова тези искове са подсъдни на общите съдилища. Що се отнася до иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София то съгласно даденото с т. 4 от ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС, което е било действащо към момента на предявяването на иска, тълкуване той е следвало да бъде разгледан от съответния административен съд, тъй като според мотивите на постановлението, провеждането на производство по глава четвърта, раздел І-ви от ЗЗДискр не е предвидено като условие за предявяването на иска по посочения тест от закона, а освен това разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр е специална по отношение на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. При това тълкуване предявеният от Р. С. В. срещу Държавно предприятие „Фонд четворно дело” гр.София иск ще подлежи на разглеждане от общия съд, докато този предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София ще трябва да се разгледа от административния съд. Това води до невъзможност за съединяване на исковете по ЗЗДискр срещу тези двама ответници в една искова молба (като е направено в случая), както и до такава за солидарното им осъждане с едно решение (каквото е искането), независимо от това, че те евентуално носят солидарна отговорност спрямо увреденото лице. Към момента на образуване на производството по чл. 135, ал. 4 от АПК е било налице висящо тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС, по въпроса на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗДискр, като с разпореждане от 15.11.2017 година, предметът на производството е допълнен и с искането ако при постановяване на тълкувателното постановление Общото събрание приеме, че тези искове са родово подсъдни на районен съд то да се произнесе и по въпроса на кой съд са подсъдни делата образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, като обяви за изгубило актуалност ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС в частта му по т. 4. Във връзка с това е преценено, че ако т. 4 от ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС бъде обявена за загубила актуалност то предявените от Р. С. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София иск ще може да бъде квалифициран като такъв по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, тъй като и по тази разпоредба са допустими в случай, че не е проведено производство по глава четвърта, раздел І-ви от ЗЗДискр. В този случай въпросът за това кой съд е компетентен да се произнесе по този иск е бил в зависимост от разрешението, което е щяло да бъде дадено на въпроса с тълкувателното постановление по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС. С оглед на това е прието, че са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и с определение № 12/20.02.2018 година производството по настоящето дело е било спряно до постановяване на ТП по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС. Това е станало на 16.01.2019 година, поради което е отпаднала горепосочената предпоставка за спиране и производството по делото трябва да бъде възобновено, като петчленния състав се произнесе по съществото на спора по чл. 135, ал. 4 от ГПК.
С т. 2 от ТП № 1/19.01.2019 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС е прието, че исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. са подсъдни на районен съд, като с т. 3 от същото ТП е обявено за загубило актуалност ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС в частта му по т. 4. С оглед на това тълкуване компетентен да се произнесе по предявения от Р. С. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр е Районен съд Сливен, на който делото следва да бъде изпратено по компетентност. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. Урежда хипотезите на защита на правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред КЗД, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект равнопоставен на увредения или дискриминацията е осъществена при или по повод на осъществяване на административна дейност. Тази разпоредба не е в противоречие с чл. 74 от ЗЗДискр., доколкото тази разпоредба предвижда ред за обезщетение за вреди в случаите на проведено производство пред КЗД. Същата обаче не дава възможност за предявяване на самостоятелни искове за установяване на факта на дискриминация и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, от което следва, че и в двете си хипотези чл. 74 от ЗЗДискр. е приложим само ако е проведено производство пред КЗД, в което нарушението вече е било установено. Същевременното от тълкуването на чл. 74 от ЗЗДискр. е видно, че ал. 2 е свързана логически с ал. 1 от разпоредбата и представлява нейно продължение, като урежда специална подсъдност, когато вредите по ал. 1 са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, а не урежда самостоятелно производство. Затова разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. не се отнася към разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. като специална съм общи такива.
Ако се приеме противното, то би се стигнало до различен режим на разглеждане на делата спрямо определен кръг правни субекти, а именно изброените в чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. При непроведено производство по КЗД исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. биха се разглеждали от районен съд, а искът по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. по реда посочен в чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. Такава разделност обаче не следва от съдържанието на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., където не е въведено изключение с оглед на това кой правен субект е извършил действията по дискриминацията.
По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 50/2017 година по описа на ВКС, смесен петчленен състав.
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Р. С. В. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр.София иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. е Районен съд Сливен, на който делото да бъде изпратено за разглеждане.
На Административен съд Сливен да се изпрати препис от определението за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
3.
4.