О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 03.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.№19 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №1829 от 09.11.2010г. по ч.гр.д.№1750/2010г. на Б. окръжен съд е потвърдено определение №900/02.09.2010г. по гр.д.№1040/2010г. на Н. районен съд, с което производството по предявения от К. П. Т. иск по чл.72 от ЗС за сумата от 50 000лв. е прекратено пред районния съд и делото е изпратено по подсъдност на Б. окръжен съд като първа инстанция. Съдилищата са се позовали на разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, според която гражданските и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. са родово подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Частна жалба срещу това определение е подадена от ищеца К. П. Т.. Той счита, че по въпроса за родовата подсъдност то противоречи на съдебната практика – ТР №48 от 03.04.61г. на ОСГК на ВС, решение №300/29.04.04г. по гр.д.№557/03г. на ІІ ГО на ВКС, решение №120 от 02.02.2000г. по гр.д.№704/99г. на V ГО и определение №70 от 29.01.2010г. по ч.гр.д.№30/2010г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът в производството Н. И. Я. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като посочената от жалбоподателя съдебна практика няма връзка със съществения в настоящото производство въпрос за родовата подсъдност.
Въпросът, който се разглежда в ТР №48 от 03.04.61г. на ОСГК на ВС, е дали добросъвестният владелец, който е подобрил чужд недвижим имот, може да упражни правото си на задържане и по отношение на лицето, което е придобило собствеността след извършване на подобренията. Решение №300/29.04.04г. по гр.д.№557/03г. на ІІ ГО на ВКС и решение №120 от 02.02.2000г. по гр.д.№704/99г. на V ГО са по искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, а определение №70 от 29.01.2010г. по ч.гр.д.№30/2010г. на ІV ГО на ВКС е постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, по частна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на исковата молба като нередовна.
Нито един от въпросите, които са поставени по тези дела няма връзка с въпроса за родовата подсъдност, който се поставя в настоящото производство, ето защо липсва противоречива съдебна практика, която да обуслови допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1829 от 09.11.2010г. по ч.гр.д.№1750/2010г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: