О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 03 май 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретаря
при становището на прокурора от ВКП Николай Любенов
като изслуша докладваното от съдия Паунова н.ч.д. № 366/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност на н.ч.х.д. № 2348/2018 г. по описа на РС – гр. Варна.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено, тъй като условията на хипотезата на нормата на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност са налице.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното:
Пред Районен съд – гр. Варна е било образувано н.ч.х.д. № 2348/2018 г., след като с определение № 69 от 23.05.2018 г. по ч.н.д. № 478/2018 г. по описа на ВКС, второ н.о., вече веднъж е била променена местната подсъдност на основание чл. 43, т. 3 от НПК и н.ч.х.д. № 1005/2017 г. на РС – гр. Добрич е било изпратено за разглеждане именно от РС – гр. Варна. Производството от частен характер е по подадена тъжба от И. Д. И. срещу Т. Т. А. с повдигнато обвинение за извършено престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С разпореждане № 2143 от 29.03.2019 г. по н.ч.х.д. № 2348/2018 г. на РС – гр. Варна, след като административният ръководител и председател на районния съд е констатирал, че всички съдии от съда са се отвели по реда на чл. 31, ал. 1 от НПК на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, е прекратил производството и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност да се сформира състав.
При извършване на преценката за наличието на предпоставките за промяна на местната подсъдност по делото, следва да бъде посочено, че повод за отводите на всички съдии от РС – гр. Варна е обстоятелството, че на л. 13 от н.ч.х.д. № 2348/2018 г. е приложено нарочно искане за това от Т. Т. А., в което той твърди, че същото не следва да бъде разглеждано от съдиите в районен, окръжен и апелативен съд в [населено място], поради факта, че частният тъжител И. Д. И. е служител на ОД на МВР – /населено място/ и заема ръководна длъжност.
Подателят на искането за отвод е изразил мнение, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд – гр. Шумен, макар Окръжен съд – гр. Шумен също да попада в съдебния район на Апелативен съд – гр. Варна. Преценката за наличие на основания за самоотвод на съдията по чл. 29, ал. 2 от НПК е лична и не подлежи на последващ инстанционнен контрол отделно от постановения окончателен съдебен акт. Следва да бъде отбелязано обаче, че твърденията на страните в процеса за наличието на предубеденост или заинтересованост не обвързват по никакъв начин състава на съда, който при направено искане за отвод следва да обективира преценката си дали може да се счита предубеден или заинтересован от изхода на делото. Не е допустимо повтарящото се неколкократно изказано недоверие от страна на подсъдимия по делото от частен характер към съдиите от различни районни съдилища, макар и чрез бланкетно позоваване на практиката на ЕСПЧ по ЕКПЧ и на ВКС по повод съмнения за предубеденост, да резултира в избор на местно компетентен съд.
Поради направените отводи от всички съдии от РС – гр. Варна, съдът, комуто по реда на чл. 43, т. 3 от НПК с определение на ВКС е възложено разглеждането на делото, не може да образува състав. Това сочи, че са налице условията на пренасяне на същото в друг, равен по степен съд. С оглед на необходимостта от несъздаване на повече пречки делото да бъде разгледано по същество в разумен срок и предвид на това, че по делото вече е била променяна веднъж местната подсъдност от РС – гр. Добрич на РС – гр. Варна поради обстоятелството, че страна по делото е лице, което заема ръководна длъжност в местната дирекция на МВР, същото следва да бъде пренесено в района на друг, относително близък по местонахождение районен съд, който същевременно се намира извън Варненския апелативен съдебен район, за да бъдат избегнати всякакви съмнения за предубеденост на съдебния състав, а именно този в гр. Русе.
Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА н.ч.х.д. № 2348/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна за разглеждане в Районен съд – гр. Русе.
Копие от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Варна, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.