О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 30 март 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
разгледа докладваното от съдия ПАНОВА ЧНД № 175 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на частната обвинителна И. Д. Д. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 29.01.2010 г. на съдия от Варненския окръжен съд по ВНОХД № 1019/2009 г., с което е била върната касационната й жалба против постановеното по делото въззивно решение № 343/03.12.2009 г. за потвърждаване на присъда № 386/12.06.2009 г. по НОХД № 3316/2007 г. на Варненския районен съд.
В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателката е подала жалба, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК и страда от пороци, които трябва да бъдат отстранени. Претендира се отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба.
Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
С въззивното решение на окръжния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е била потвърдена първоинстанционната присъда, постановена от Варненския РС.
Този съдебен акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346 т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища или съгласно т. 4 техни решения или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК.
Въззивното решение не може да бъде прието за акт по чл. 346 т.4 от НПК, както се твърди в жалбата, тъй като то не е постановено за първи път във въззивната инстанция с цел да „прегради” пътя на наказателното производство. Напротив, същото е имало за свой предмет произнасянето по жалбата на ч. обв. Д. срещу първоинстанционната присъда. По този начин с решението е даден отговор по същество на доводите й, като не е преграден пътя на наказателното производство, а е сложен негов законосъобразен край предвид законодателната логика на чл. 346 от НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение№ 50 от 29.01.2010 г. на съдия от Варненския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 1019/2009 г., с което е била върната касационната жалба на частния обвинител И. Д. Д. против постановеното по делото решение № 343/03.12.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.