О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 31. 01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2610/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3642/30.04.2019 г. на М. И. В. и В. Н. В., чрез процесуалния представител адвокат Х. Я., срещу въззивно решение № 94/18.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 732/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 210/17.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1941/2017 г. по описа на Районен съд – Ботевград. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния въпроса следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страната, изложени в подадената въззивна жалба. Сочи се противоречие с решение № 57/08.06.2015 г. по гр.д. № 6396/2014 г. на ВКС и решение № 24/20.02.2014 г. по гр.д. № 5245/2013 г. на ВКС. Касаторите поддържат наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/ Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 200 , във връзка с чл. 19 ЗУТ и 2/ Приложимо ли е по аналогия тълкуването, дадено в ТР № 2/13.09.2011 г. на ВКС по т.д. № 2/2011 г., ОСГК и при позоваване на придобивна давност против бивши собственици на имота.
Ответниците по касационната жалба – К. В. А. и С. К. А., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат Б. Б., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба В. К. А. не изразява становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 210/17.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1941/2017 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е отхвърлен предявеният от М. И. В. и В. Н. В. срещу К. В. А., В. К. А. и С. К. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], С. о., с площ от 1075 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : незастроен имот за жилищни нужди.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците М. И. В. и В. Н. В. са владели като собствена реална част от поземлен имот с идентификатор *** в периода от 09.10.1996 г. до м. юли 2017 г. Съгласно свидетелските показания и приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза владяната реална част е с площ от 452 кв.м. В исковата си молба ищците са посочили, че са започнали да владеят имота през 1981 г., като с цел неговото придобиване са инициирали процедура по параграф 4а ЗСПЗЗ. Процедурата не била финализирана, но ищците продължили да владеят имота като собствен. Твърдят, че са придобили същия поради изтичане на десетгодишната придобивна давност по чл. 79 ЗС. Въззивният съд е приел, че не са спазени законовите изисквания, установени в чл. 19 ЗУТ. Владението е осъществявано след влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./ в периода от 09.12.1996 г. до 09.12.2006 г., по отношение на реална част от урегулиран поземлен имот с идентификатор ***. По оплакванията за приложимост разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ, съдът е посочил, че не са спазени изискуемите параметри по чл. 19 ЗУТ, тъй като процесната реална част от имота е под минималните размери, предвидени както в чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗУТ / за имоти във вилните зони/, така и в чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ / за имоти в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места/. Липсват основания за прилагане по аналогия на разпоредби и съдебна практика, касаещи сгради и делбени производства, тъй като предмет на настоящето дело е установителен иск за собственост на незастреон имот. По отношение незастроените имоти съществува нарочна правна уредба за минимално допустимата площ в курорти, която би могла да се придобие по давност, поради което няма основание за прилагане по аналогия разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страната, изложени във въззивна жалба не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е решен в противоречие с посочената практика, както и с постоянната и задължителна практика на ВКС. Съгласно последната въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението, както и релевантните за спора доказателства. В случая въззивният съд е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на всички доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора към нея, като в съответствие със задължителната практика на ВКС е формирал и изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Обсъдил е и наведените твърдения за приложимост на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ, като е посочил, че в процесния случай липсват основания за подобно прилагане по аналогия на цитираната разпоредба, доколкото в случая е налице нарочна правна уредба в чл. 19, ал. 1 ЗУТ.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение въпроса как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 200 , вр. чл. 19 ЗУТ, тъй като разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл. 200 ЗУТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване в смисъла, посочен от касатора.Касаторът не е развил конкретни доводи по приложимостта на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Липсват основания за допускане касационно обжалване и по третия поставен въпрос. Соченото тълкувателно решение третира въпроси относно изискванията, на които следва да отговаря сградата, построена в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. То е изцяло неотносимо към настоящия спор. Допълнително следва да се посочи, че при констатирана неприключена процедура по § 4а ЗСПЗЗ, липсват основания за настъпване на благоприятните ? последици. При отсъствие на обща предпоставка за допускане до касационно обжалване не се дължи произнасяне по въпроса налице ли е допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържана от касаторите.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки направеното искане и изхода на производството по чл. 288 ГПК, на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като неса представили доказателства за извършването на такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94/18.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 732/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: