О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1429/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Е” АД, гр. П. против решение на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 145/2009 год.. Към жалбата са приложени изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и решение № 1113/16. VІІІ. 1958 г. на Върховния съд.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Д. О. Р. от гр. С. счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Сливенският районен съд, с решение от 26. 1. 2009 г. по гр. д. № 1118/2008 год. е осъдил „Е” АД да заплати на Д. Р. сумата 2000 лв /частичен иск/ от общо 36800 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди от пожар, избухнал на 26. 7. 2007 г. в м. „И”, гр. С.. Решението е потвърдено от Сливенският окръжен съд, с въззивно решение от 22. 5. 2009 г. по гр. д. № 145/2009 год.. Окръжният съд е приел за доказано, че в резултат на пожар е било унищожено и увредено имущество на ищеца Р. – вилен имот в местността „ И. ” в землището на гр. С., състоящ се от масивна двуетажна сграда, лятна кухня и пристройки, вътрешно обзавеждане, плодни дръвчета и лози. Прието е, че пожарът е причинен от искри при допира на проводници на електроразпределителната мрежа, които са били провиснали, в нарушение на техническите изисквания. Посочено е, че отговорносттаа за състоянието и поддържането на електроразпределителната мрежа е на дружеството, ответник по иска, съгласно чл. 89 от Законва за енергетиката.
Искането за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необосновано, тъй-като разпоредбата има предвид задължителната практика на касационния съд, изразена в тълкувателни решения, а приложеното решение на състав на ВС от 1958 год. няма такава сила. То е и принципно решение за обстоятелствата, при които може да отпадне отговорността по чл. 50 ЗЗД, така че не може да бъде отнесено директно към конкретното произнасяне на въззивния съд по настоящото дело.
Искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят свързва с изискването за точното прилагане на закона от въззивния съд по въпроса за наличието на непреодолима сила. Оспорва се изводът на съда, че при наличие на „буен вятър” със скорост 24 м/сек. и температура на въздуха 37 – 41 градуса, за деня на пожара, съгласно справка на БАН, М. обсерватория – гр. С., не е налице непреодолима сила, която е действителната причина за пожара. По този въпрос, решаващият съд е изложил съображения и се е позовал на експертните заключения на вещите лица, че силният вятър и високите температури са спомогнали за разрастването на пожара, но не са причината за неговото възникване.
Не са налице сочените основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22. 5. 2009 г. по гр. д. № 145/2009 г. на Сливенския окръжен съд по жалбата на „Е” АД, гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: