О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 44
София , 26.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….януари, две хиляди и девета година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 3479/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение от 17.03.2008 г. по гр.д. № 15/2007 г. на Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция е уважен иск с правно основание чл.109 ЗС и ответниците В са осъдени да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците да осъществяват правата си на собственици, като премахнат изградената от тях метална бариера, бетонна ограда и четири бетонни корита, разположени пред фасадата на сградата, намираща се в гр. С., ул. “., № 17 в частта на тези съоръжения, препятстващи достъпа на ищците до входа на сградата.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска, тъй като ищците не са собственици на терена, върху който се намират описаните заграждения.
Като основания за допускане на касационното обжалване посочват противоречие на решението с практиката на Върховния касационен съд, както и че въпросите, които се разглеждат в решението са от съществено значение за точното прилагане на закона по многобройните спорове по чл.109 ЗС и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представят решение № 411 от 2.03.1999 г. по гр.д. № 2190/98 г. на V г.о. на ВКС.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищците са собственици на апартаменти и гаражи, а ответниците- на търговски обект- кафе- закусвалня в партерния етаж на сградата, като пред заведението са направили бетонна площадка и ограда, а също така са поставили метална бариера в прохода към входа на сградата. За да уважи предявения иск по чл.109 ЗС въззивният съд е изложил съображения, че тези преграждения нарушават възможността на ищците да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата, каквито са входът на същата и подходът към него.
Главното възражение на ответниците срещу така предявения иск е било, че загражденията са поставени не върху имот на ищците, а върху общински терен, както и че те не пречат за достъпа до входа и разположените от двете му страни гаражи и това са съществените материалноправни въпроси, по които се е прознесъл съдът във връзка с приложението на чл.109 ЗС.
Разглеждането на делото пред третата инстанция не е задължително, а се провежда селекция по установени в закона критерии, като преценката е предоставена на Върховния касационен съд. За допустимостта на касационното обжалване е необходимо съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, по тях да има противоречива съдебна практика или да са от значение за точното приложение на закона или за развитие на правото. Касаторите се позовават на първата и третата хипотеза, но твърденията им са недоказани и не могат да се извлекат от данните по делото. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се изисква противоречие с постановление или тълкувателно решение на ВС или ВКС или с утвърдена практика по приложението на чл.109 ЗС, каквото основание в жалбата не се поддържа. Противоречие с решение на отделен състав на ВКС по конкретно дело е основание по т.2, но и такова в случая не се установява да е налице. В представеното решение № 411 от 2.03.1999 г. е прието, че негаторен иск не може да се уважи, ако допуснатото нарушение не създава пречки за правото на собственост. Настоящото решение не противоречи на тази постановка, тъй като съдът е приел, че нарушението, допуснато от ответниците с изграждане на описаните съоръжения пречи на ищците при упражняване на правото им на собственици. Следователно решението е в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и затова няма основание за допускане на жалбата до разглеждане.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 108 и чл.109 ЗС, които уреждат класически способи за защита на правото на собственост има обилна съдебна практика и не е налице противоречиво или неясно тълкуване, което да налага разглеждането и на настоящия случай. Доводите на касаторите всъщност се свеждат до оплакване за необоснованост и нарушение на материалния закон, но това не са основания за допускане на касационното обжалване, а пороци на решението по чл.281, т.3 ГПК. Решението е резултат от дейността на съда по обсъждане на доказателствата и формиране на правните изводи, а не се дължи на противоречива съдебна практика или неяснота и непълнота на закона, за да се приеме, че разглеждането на настоящия случай би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на В. К. А. и Д. А. А. срещу решение от 17.03.2008 г. по гр.д. № 15/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ- г състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: