О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 27.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4658 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. Ч., чрез пълномощника му адвокат А, против решение № 373 от 16.07.2008 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е обезсилено решение № 77/31.03.2008 г. по гр.д. № 189/2007 г. на Чепеларския районен съд и е прекратено производството по предявения от П. С. Ч. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ като процесуално недопустимо.
Решаващите мотиви на съда са, че на името на наследници на П. С. Ч. е налице заявление за възстановяване на гори и земи от горския фонд, придобити по нотариален акт от 1934 г., както и отказ на административния орган за възстановяване правото на собственост, като не са представени други доказателства за правото на собственост върху претендираните гори, различни от този нотариален акт, а следователно доказателствата за притежавани имуществени дялове, съответни според заключението на вещото лице на 162.754 ид.дка гори, имплицират недвижимите имоти, които вече са заявени за възстановяване.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като без каквито и да е доказателства съдът е приел, че имотите заявени пред административния орган и тези по настоящото производство са едни и същи и нови доказателства за тези имоти не са приложени, като неправилно е прието, че от Спомагателната книга на горовладелците не може да се направи извод какъв вид са заявените имоти и с каква площ, а и с произнасянето по тези въпроси ще се отсеят противоречията относно това кои документи от посочените в чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ са годни писмени доказателства, доказващи правото на собственост и за кой период от време на съставянето им.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е принципен и да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода както на конкретното дело, така и на други правни спорове. В случая посоченото основание не е налице. Изводите на въззивния съд са свързани с липсата на доказателства наследодателят на ищеца да е притежавал или придобивал други имоти, извън тези по нотариалния акт от 1934 г., а следователно и документите на горовладелската кооперация за периода 1943-1947 г. касаят именно тези имоти, които обаче вече са заявени по административен ред и съответно с правилото, че в тежест на ищеца е да установи предпоставката за допустимост на иска – липсата на инициирана административна процедура за възстановяване на собствеността. Обосновката на формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси касае твърдения за необосновани изводи въз основа на представените доказателства, резултат от неправилна преценка на доказателственото значение на писмените документи и изложение на трактовката, която касаторът счита, че доказателствата установяват. Тези доводи обаче съставляват касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, които могат да бъдат разгредани по реда на чл.290 от ГПК, но са неотносими при постановяване на определението по чл.288 от ГПК.
Твърдението, че са налице противоречия относно това кои документи от посочените в чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ са годни писмени доказателства, доказващи правото на собственост и за кой период от време на съставянето им, по същество е позоваване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, но същото е необосновано, тъй като липсва позоваване на съдебни актове даващи различно разрешаване на посочения правен въпрос.
В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 373 от 16.07.2008 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: