О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
Гр.София, 01.12.2016
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов т.д.№ 60208 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 904/ 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 1162/16 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 7824/ 16.11.2015 г. по гр.д.№ 11844/12 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Надежда С. Г. иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК- за установяване на изискуемо парично вземане в размер на 181 106,76 евро- дължима и неплатена главница по Анекс № 3 от 26.10.2010 г. към Договор за банков кредит № 1421- универсален ипотечен кредит от 24.09.2007 г., заедно със законната лихва за периода от 29.02.2012 г. до окончателното плащане на сумата; договорна лихва върху главницата в размер на 16 685,09 евро за периода от 25.06.2011 г. до 28.02.2012 г.; такса в размер на 452,77 евро, както и 12 953,80 лв. разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения от [фирма]- [населено място] иск със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от обуславящо значение за изхода на спора, като по отношение на същите се поддържа наличието на трите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите по същество са свързани с преценката на предпоставките, въз основа на които може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.нар.”автоматична предсрочна изискуемост”.
Ответникът по касационната жалба- Надежда С. Г. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационната обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените за това предпоставки в чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да формира извода си за неоснователност на предявения установителен иск по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението на ответницата по сключения между страните договор за банков кредит, тъй като банката не е уведомила длъжника, че е упражнила правото си да направи договора предсрочно изискуем поради настъпване на предвидените в договора основания за това /т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК/. В тази връзка е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснования извод не само за надлежно уведомяване на длъжника за волеизявлението на кредитора, но и че последният е положил необходимите усилия за откриване на длъжника и връчване на уведомлението, тъй като върнатото в цялост като непотърсено писмо е било изпратено на адреса, посочен в договора за кредит /гр.София, [улица]/, докато в последващите анекси и в изготвения нов погасителен план е посочен друг адрес /гр.София, [улица]/, на който ответницата не е търсена.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви поставеният от касатора материалноправен въпрос действително е от обуславящо изхода на спора значение. Същевременно същият е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС /Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д.№ 601/14 г. на І т.о./, според която е достатъчно, за да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков кредит с уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, кредиторът да е положил усилия за откриване на длъжника съобразно принципите на дължимата грижа и добросъвестността, при което преценката за положените усилия по откриване на длъжника се основава на обстоятелствата за всеки конкретен случай. В тази връзка следва да се има предвид, че по настоящото дело действително в последващите договора за банков кредит анекси е посочен различен адрес на кредитополучателя, а именно [населено място], [улица], но същевременно няма данни последният да е уведомил банката за промяна на посочения в договора адрес /гр.София, [улица]/ съобразно задължението, обективирано в чл.14.3.1, според който кредитополучателят е длъжен незабавно да уведоми кредитора за всяка промяна на данните и информацията, предоставени на кредитора за сключване на договора, свързани с личната идентификация на страните.
Предвид изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като на касатора се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 7 754,66 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 904/ 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 1162/16 г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на [фирма]- [населено място].
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 7 754,66 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса от касатора делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: