3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София 01.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2030/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 05.09.2013 г. по гр.д. № 2086/2013 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 07.08.2012 г. по гр.д. № 34391/2010 г. на Софийски районен съд, г.о., 48 състав, с което са отхвърлени предявените от Н. К. В. и И. С. С. против Столична община искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот – нива с площ 2 800 кв.м по документи за собственост, а по скица- 2 797 кв.м, съставляваща неурегулиран поземлен имот пл.№ 900, кад. лист 722,723,739,740 по неодобрен кадастрален план на [населено място], м. “М. долина- Бункера 3-ти етап”.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Н. К. В.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, е за това дали реституционните права на собственика на земеделска земя, която подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, могат да бъдат дерогирани от проведеното под повърхността на терена мероприятие /резервоар/, ако то не е изградено при спазване на законовите изисквания за изграждане на строеж от такъв тип. Според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация С. и И. С. С., както и третото лице- помагач [фирма] не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 25.07.2005 г. по гр.д. № 8816/2004 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е възстановено на праводателката на ищците Д. Н. В. в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива с площ 2 800 кв.м, VІ категория, находяща се в землището на [населено място], м. ”И.”, представляваща имот № 2379 VІІІ, кад. лист 722/723/740 по кадастрален план, изработен през 1956 г., оцветена със зелен контур по букви АБСДЕ на скицата на вещото лице, неразделна част от решението. За да отмени постановения от поземлената комисия отказ за възстановяване на този имот решаващият съд е приел, че върху него не е реализирано мероприятие, съставляващо пречка за възстановяването му, съгласно чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, като е обосновал този извод със заключението на вещото лице, че имотът попада извън терена, отреден за помпена станция със Заповед № 222 от 03.07.1972 г. на главния архитект на София.
Въззивният съд е приел, че това решение, заместващо административния акт по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, има конститутивно действие, но е непротивопоставимо на ответника по настоящото дело Столична община, който не е бил страна в реституционното производство, поради което е допустимо по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд да извърши проверка за неговата материална законосъобразност в по възражението на ответника за липса на предпоставки за реституция на имота.
По делото е установено, че по силата на съдебна делба- спогодба от 1958 г. Д. Н. М. е придобила в дял нива от 3 дка в м. “И.” в землището на [населено място]. В кадастралния план на [населено място] от 1956 тази нива е била означена с пл.№ 2379, кад. лист 722, 723,740. Този имот попада върху терен извън регулация, целият с площ 22 491 кв.м, за който през 2003 г. е бил съставен Акт за публична общинска собственост. Целият терен е ограден и се ползва по договор за концесия от [фирма], и поради спецификата си е строго охраняван. Със Заповед № 222 от 03.08.1972 г. е бил отреден терен за помпена станция “Изток”, с площ около 800 кв.м, в м.” в.з. А. колеж- І ч”, извън регулацията до кв. 15. През 1976 г. е завършен и въведен в експлоатация напорен резервоар “Изток”, който е различно съоръжение от помпената станция. Напорният резервоар се състои от три подземни цилиндрични резервоара, всеки които с диаметър около 42 м и със застроена площ 1385 кв.м Освен резервоарите, в оградения терен попадат подземни съоръжения, отдушници, станция за хлориране на вода и други обслужващи сгради. Тези обстоятелства са изяснени с помощта на съдебно – техническа експертиза, приета по делото. Вещото лице е посочило също, че процесният имот пл.№ 900, стар № 2379-дял VІІІ, попада изцяло в оградения терен и е в обсега на първи пояс на напорните резервоари, като част от тях са разположени върху него.
Тези констатиции на вещото лице са дали основание на въззивния съд да заключи, че са били налице пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота. Оттук съдът е направил извод, че решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не е произвело реституционен ефект, поради което праводателката на ищците не е придобила собствеността върху процесния имот и извършените с този имот разпоредителни сделки не легитимират ищците като собственици.
Поставеният от касатора правен въпрос е дали реституционните права на собственика на земеделска земя, която подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, могат да бъдат дерогирани от проведеното под повърхността на терена мероприятие /резервоар/, ако то не е изградено при спазване на законовите изисквания за изграждане на строеж от такъв тип. Този въпрос, касаещ приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, е обуславящ изхода на спора, но не отговаря на специалния критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както счита касаторът, тъй като по него има формирана по реда на чл. 290 ГПК трайно установена практика на ВКС, която настоящият състав споделя и не намира основание да бъде изоставена или променена. Според тази съдебна практика, нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ придава на извършеното застрояване характер на пречка за възстановяване на собствеността, без оглед законността на строителството, а на земята – характеристиката на вещ с несамостоятелно значение, като изключва възможността теренът да бъде възстановен на предишните собственици. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ / напр. решение № 227 от 12.01.2012 г. по гр.д. № 1140/2010 г. на ІІ г.о.; решение № 865 от 23.06. 2011 г. по гр.д. № 1533/09 г. на І г.о., решение № 70 от 22.06.2012 г. по гр.д. № 674/09 г. на І г.о., решение № 475 от 06.12.2012 г. по гр.д. № 472/2012 г. на І г.о. и др./. При безспорно установените по делото факти, че към момента на влизане в сила на реституционния закон върху имота е имало реализирано строителство на напорни резервоари, станция за хлориране на вода и други съоръжения на питейно- битовото водоснабдяване, част от които засягат притежавания от праводателката на ищците земеделски имот, в съответствие с материалния закон и с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.09.2013 г. по гр.д. № 2086/2013 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: