О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
гр. София, 17.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 535/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. С., П. С. С., Е. А. Г., К. В. Г. и А. В. Г., всичките представлявани от адв. М. В., против решение № 1511/25.11.2016 г. по в. гр. д № 1644/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 2432/20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 11529/2015 г. по описа на Варненски районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 34 ЗС за извършване на делба на поземлен имот с идентификатор 10135.2554.54, находящ се в [населено място], с площ от 248 кв. м. по документи за собственост, при квоти за С. П. С. и П. С. С. – 43/248 ид. ч., за Е. А. Г. – 130/248 ид. ч., за К. В. Г. – 32,5/248 ид. ч., за А. В. Г. – 32,5/248 ид. ч., за [фирма] – 10/248 ид. ч.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че въззивният съд е достигнал до неправилни правни изводи относно характеристиката на процесното дворно място, тъй като е приел, че същото съставлява обща част на етажна собственост. Твърди се, че когато някой от съсобствениците не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворно място е допустима. Сочи се и че ответната страна – [фирма] не е възразила срещу допустимостта на делбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и допускане на съдебна делба в претендираните квоти.
Като основание за допускане на касационна проверка е формулиран следният материалноправен въпрос: „Представлява ли във всички случаи земята обща част и допустима ли е делба на съсобствен недвижим имот, в който има изградени сгради, когато част от терена принадлежи на лице, което не е съсобственик на сградите?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, посочени са решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 181/07.07.2011 г. по гр. д № 1159/2010 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 59/12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 87/07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. по описа ВКС, II г.о., решение № 476/07.03.2013 г. по гр. д. № 56/2012 г., ВКС, I г. о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – [фирма], чрез адв. Д. Е., в който се заявява, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о. взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 10135.2554.54., находящ се в [населено място], целият с площ по първични документи за собственост от 248 кв. м., а по скица – 264 кв. м., във фазата на допускането й. С. П. С., П. С. С., Е. А. Г., К. В. Г. и А. В. Г. са предявили иска по чл. 34 ЗС срещу [фирма], като претенцията им е да се допусне делба на недвижимия имот при квоти: – 43/248 ид. ч. за С. П. С. и П. С. С.; – 130/248 ид. ч. за Е. А. Г.; – 32,5/248 ид. ч. за К. В. Г.; – 32,5/248 ид. ч. за А. В. Г. и 10/248 ид. ч. за [фирма].
Първоистанционният съд е допуснал делбата при заявените квоти. Решението е обжалвано от [фирма]. За да отмени съдебния акт на първостепенния съд и да отхвърли предявения иск, Окръжен съд – Варна е намерил за безспорно обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния поземлен имот. Приел е, че същият има характеристиката на дворно място, доколкото видно от приложената по делото скица в него са изградени три сгради, които принадлежат на различни собственици. Посочено, че етажна собственост е налице и когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот, като в този случай теренът загубва относителната си самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти обща част, а делбата му е недопустима поради предназначението му и на основание чл. 38, ал. 3 ЗС.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящият случай въззивният съд не е допуснал да се извърши делба на процесното дворно място поради установените обстоятелства, че в поземления имот съществуват построени сгради. Съдът обаче не е изложил никакви мотиви чия собственост са построените сгради, не е изследвал обстоятелствата дали всички съделители притежават идеални части от правото собственост върху построените сгради. Формирал е този извод само въз основа на представените скици на имота и сградите в него издадени през м. януари 2016 г. (л. 173 – 180), без да обсъди и останалите писмени доказателства съдържащи сведения за узаконяването им.
Възприетото трайно разбиране в практиката на касационната инстанция, застъпено и в приложените от касатора съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Земята, върху която е построена сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да съществува, за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща част.
Когато дворното място, в което е построена сграда (сгради), които са в режим на етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, то не е обща част на сградата. В случая безспорно е установена съсобственост по отношение на поземлен имот с построени в него три сгради. Съдът е следвало да изследва правото на собственост върху сградите имат всички съсобственици на терена за да определи правилно статута на земята.
Съобразно това поставеният въпрос е обусловил крайният извод за недопустимост на делбата на терена. Предвид възприето в практиката на ВКС разбиране, че земята не е обща част в случай, че в нея има построена сграда – индивидуална собственост или в случай, че не някой от съсобствениците не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост и делбата на съсобственото дворно място би била допустима, се осъществява и наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1511/25.11.2016г., постановено по в. гр. д. № 1644/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на С. П. С., П. С. С., Е. А. Г., К. В. Г. и А. В. Г., всичките представлявани от адв. М. В., да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на І г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: