3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
[населено място] 18.05.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 5496 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. З. Н., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 25.05.2016г., постановено по в.гр.д.№11409/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.03.2015г. по гр.д.№25756/2012г. на Софийски районен съд в обжалваната част за отхвърляне на предявените от Б. З. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в ликвидация, представлявано от ликвидатора К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Б. З. Н. срещу [фирма], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №2/2603.2012г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.71, ал.1 КТ – в срока за изпитване; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „проектен ръководител в областта на строителни съоръжения“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В. съд е приел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение. Приел е за неоснователно възражението на ищеца, че заповедта за уволнение е подписана от лице без представителна власт. Прието е за установено въз основа на представеното с исковата молба пълномощно, че на изпълнителния директор са били делегирани работодателски правомощия, включително и да прекратява трудови договори със служители на дружеството.
К., счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „следва ли в мотивите си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения в жалбата и да изложи собствени съображения за постановеното решение“ и по чл.280, ал.1, т.3 по въпросите: „допустимо ли е след оспорване на първоинстанционното решение като немотивирано, въззивният съд да се позове на неговите мотиви по реда на чл.272 ГПК при произнасянето си по основния спорен въпрос по делото, без да отговори пряко /конкретно/ на релевираното във въззивната жалба“;“допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си по спорния между страните въпрос само на оспорени частни документи, без да е откривана процедура по оспорването им или да има произнасяне по тях в решението“; “обосновано ли е съдебно решение,в което не се обсъжда единствения и основен довод на ищеца/въззивника“; въпрос по приложението на чл.181 ГПК“. Поставените от касатора въпроси се отнасят до поддържаната от него позиция, че представеното с отговора на исковата молба пълномощно за изпълнителния директор е съставено след издаване на процесната заповед и изпълнителният директор не е имал представителна власт да подпише заповедта. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.С Тълкувателно решение № 6/2012г. по т.д.№6/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192 ал. 1 КТ, като разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. След като ответникът е представил с отговора на исковата молба процесното пълномощно, дори и прекратяването на трудовото правоотношение да е било извършено от лице без представителна власт, то очевидно се касае до потвърждаване на извършените правни действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл решение № 442 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 439-2012 г., IV г.о./.
К. поставя и въпрос: “допустимо ли е съдът да потвърди с решението си документ с незавършен фактически състав, т.е. нищожен пориви липса на форма“ предвид неподписването на заповедта за уволнение от единия от управителите на дружеството, но не и от другия, чието име също е посочен като издател на процесната заповед. Поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, по което заповедта за уволнение е подписана от изпълнителния директор като пълномощник на един от двамата управители на дружеството, които го представляват заедно или поотделно.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2016г., постановено по в.гр.д.№11409/2015г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: