2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440
С., 20,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 634 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. АД-К. против решение № 301/9.12.2011 г. по в.т.д. № 556/2011 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 558/9.06.2011 г. по т.д. № 644/2010 г. на Варненски ОС, с което се отхвърля иска на касатора срещу Ч.т.к. АД-В. за заплащане на сумата 36 000 лв., като неустойка по чл.37 от договора от 8.02.2007 г. за доставка на природен газ за процесния период, като са присъдени и разноски.
Ответникът Ч.т.к. АД е подал отговор да не се допуска касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните два въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства съгласно чл.235,ал.2 ГПК? и 2. Съдът има ли задължение да излага мотиви в които да посочва и преценка на доказателствата, съгласно чл.236,ал.2 ГПК?, които били решение в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В обжалваното решение са изложени мотиви относно приложението чл.87,ал.1 и чл.88 ЗЗД.
Решенията на Върховният административен съд и определението по чл.288 ГПК на ВКС не са включват в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Представеното решение по гр.д. № 6466/2007 г. на ВКС-ІІ г.о. не е формирало СПН, защото е отменително, и е постановено по ГПК-отм.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 301/9.12.2011 г. по в.т.д. № 556/2011 г. на Варненски АС.
Осъжда К. АД-К. да заплати на Ч.т.к. АД-В. сумата 1 872 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: