О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С., 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 950/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Д. от[населено място], чрез адв. Е. Д. от Варненската адв.колегия срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 12.ІІІ.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 1839/2008 г., с което е обезсилено решението на Варненския районен съд, 8 състав № 2172/1.VІІ.2008 г. по гр.д. № 8662/2007 г. в частта, с която е развален сключения договор между Б. С. В. и Д. К. В. по нот.акт № 144, т.ХІІІ дело № 4426/29.ІІІ.1994 г. до размер на 1/6 ид.част от прехвърления имот по иска на Б. В. (заместен в процеса на основание чл. 120 от ГПК от П. Б. Д. и С. Б. В.) против Б. С. В. поради отказ от иска на С. Б. В. против ответника Б. В.. Оставено е в сила това решение в останалата обжалвана част за разваляне на договора до размер на 2/6 ид.части поради неизпълнение на поетите с него задължения от длъжника. Поддържат се оплаквания за нарушение на процесуалния закон в частта, с която е обезсилено решението.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от адв. Б. Б. като пълномощник на Б. В., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като поставеният от касатора процесуален въпрос е решен в съответствие с утвърдената съдебна практика, в подкрепа на което представя и решение на ІV г.о. на ВКС № 1167 от 12.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 1038/2006 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
С решение № 2172/1.VІІ.2008 г. на Варненския районен съд по гр.д.№ 8662/2007 г. е развален поради неизпълнение сключения между Б. В. и Д. В. договор от 29.ІІІ.1994 г. за прехвърляне на недвижим имот в[населено място], ул. Р. № 21 – етаж от жилищна сграда и длъжника Б. С. В. – внук на прехвърлителите до размера на прехвърлената му по договора ? ид.част от този имот на основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Искът е предявен лично от Б. В. само срещу приобретателя Б., а не и срещу втория длъжник по сделката – Б. Л. Д.. По време на второинстанционното производство по това дело, образувано по жалба на ответника Б. В., е починал първоначалния ищец Б. В. и на основание чл. 120 от ГПК са конституирани низходящите му П. Б. Д. и С. Б. В..
С решение на Варненския районен съд, 12 състав №1508/14.V.2009 г. по гр.д.№ 788/2009 г. е намалено общо завещателно разпореждане със саморъчно завещание, съставено на 20.VІІ.2008 г. от Б. С. В., починал на 26.VІІ.2008 г. в полза на П. Б. Д. с 1/3 ид.част като е възстановена запазената част на С. Б. В. в размер на 1/3 ид.част от наследството на Б. С. В.. Това решение е влязло в сила като необжалвано.
С молба вх.№ 4889/11.ІІ.2010 г. подадена пред Варненския окръжен съд по гр.д.№ 1839/2008 г., по спора за разваляне на алеаторния договор, заверена нотариално на 5.ІІ.2010 г. от нотариус Б. В. рег.№ 1275/2010 г. С. Б. В. е направил отказ от иска на основание чл. 119 ал.2 от ГПК(отм.) и е поискал обезсилване на решението на първата инстанция в тази част. Именно поради тази подадена молба Варненският окръжен съд в обжалвания с настоящата касационна жалба съдебен акт е обезсилил решението на първата инстанция до размера на наследствената от наследодателя Б. В. 1/6 част на С. В. от имота. Касационната жалба на П. Д. се отнася именно за обезсилената част на решението.
Формулирания в жалбата процесуален въпрос, по който се иска допускане на обжалването гласи: “При заведен вече иск от кредитора за разваляне на договор за издръжка и гледане, допустимо ли е във въззивната инстанция, при уважен изцяло иск от първоинстанционния съд, наследник на починалия във въззивното производство кредитор да направи отказ от част от заведения иск в размер на неговите наследствени права върху имота без съгласието на другия наследник?” Този въпрос обуславя решаващите изводи в съдебния акт в атакуваната пред ВКС част, но Варненският окръжен съд се е произнесъл в пълно съответствие с утвърдената съдебна практика по такива спорове, че при наличие на процесуално правоприемство всеки от новоконституираните страни по делото притежава самостоятелно легитимация да продължи или не участието си по делото в съответствие със собствената си позиция по заведения преди това от неговия наследодател иск. Неговият избор в тази връзка не е подчинен на заетото становище от сънаследника му. В такъв смисъл е и приложения от ответника по жалбата съдебен акт на ІV г.о. на ВКС на РБ № 1167 от 12.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 1038/2006 г. (по описа на ІІ г.о.). По този въпрос разпоредбите на отменения и сега действащия ГПК относно другарството в процеса са идентични и влизането в сила на новия процесуален закон не налага различно тълкуване. Неправилно касаторката счита, че в случая е налице необходимо другарство по чл. 172 ал.2 от ГПК(отм.) сега чл. 216 ал.2 от ГПК. Приложимите правила са по чл. 172 ал.1 от ГПК(отм.) и чл. 216 ал.1 от действащия ГПК – обикновеното другарство. Без значение в случая е в каква фаза на развитие на процеса е настъпило правоприемството по чл. 120 от ГПК(отм.) и как се е произнесъл преди този момент съда.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, поради което искането за допускане на касационното обжалване като неоснователно следва да се отклони. Разноски за това производство не се присъждат поради липса на доказателства за извършването им от ответната страна, както и на искане за това.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 309 от 12.ІІІ.2010 г. по в.гр.д.№ 1839/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение поради отказ от иска от наследника С. В..
В останалата уважена част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: