1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 22.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Елеонора Чаначева
частно търговско дело № 1 646/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. о а за п, чрез процесуалния й представител юрк. Росица В. срещу определение № 94 от 24.03.2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 587/2015 г., с което се оставя без разглеждане касационна жалба с вх. № 98 203/15.08.2014 г., подадена срещу решение № 4 655 от 26.06.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „Б” състав по в. гр. д. № 5 162/2014 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената касационна жалба от С. о, като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД от С. община срещу [фирма] [населено място] за заплащане на сумата от 7 522,50 лв. – неустойка за неизпълнение на задължения по приватизационен договор от 15.04.2002 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което СГС се е произнесъл по иск с цена под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
В частната жалба се поддържа, че в конкретния случай се касае за гражданскоправен спор и неправилно ВКС е квалифицирал делото като търговско. И тъй като предявеният иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 7 522,50 лв. надхвърля 5 000 лв., жалбоподателят счита, че по отношение на въззивното решение е допустим касационния контрол.
Понятието „търговско дело” действително е по-широко от понятието „търговски спор” по смисъла на чл. 365 ГПК, като последните не изчерпват предмета на търговските дела. Предмет на настоящото производство е иск за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължения по сключен между страните приватизационен договор. Изрично посочените от законодателя в чл. 365 ГПК спорове между които по характеристика попада и настоящия / т. 2 от цитираната норма/ безспорно обуславят търговския характер на образуваното дело. Правилен и законосъобразен се явява направения извод от състава на І ТО на ВКС, че в случая е касае за търговски спор, по отношение на който е недопустимо касационно обжалване, с оглед размера на предявения иск.
При тези фактически данни, определение № 94 от 24.03.2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 587/2015 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 от 24.03.2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 587/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: