О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С., 23.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4785/2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Д. К., чрез адв. Д. П., срещу определение
№ 1549 от 19.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 1052/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2515/15.04.2016г. по гр.д.
№ 2028/2015 г. по описа на Бургаския районен съд, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 4021/2015г. по описа на Бургаския районен съд.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения, че общите за двата спора преюдициални въпроси не обосновават наличие на основание за спиране на настоящото производство. Поддържа, че образуваните дела са с различен предмет – спорно право и правопораждащ го фактически състав, респективно страните в материалните правоотношения са различни. Основният довод, който релевира е, че не е налице тъждество между лицата, които са адресати на силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по обуславящото дело, тъй като липсва субективен идентитет между двете дела. Иска отмяна на обжалваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 или т. 3 ГПК по отношение на въпроса: „Налице ли е преюдициална връзка между делата в случай, че липсва идентичност между страните по спора?“ Касаторът обосновава противоречие на въззивното определение с Определение № 427/13.10.2009г. по гр. д. № 368/2009г. на ВКС, II г.о., Определение № 550/15.11.2011г. по гр. д. № 352/2011г. на ВКС, I г.о., Определение № 310/18.06.2009г. по гр. д. № 338/2009г. на ВКС, III г.о. и Определение № 611/03.11.2015г. по гр. д. № 4980/2015г. на ВКС, III г.о.
Ответниците по частната касационна жалба Р. Н. П. и Д. А. Б.-С., чрез адв. Д. П., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Б. Б. /починал в хода на процеса и оставил като правоприемник Д. Б./, Р. П. и Д. Б. против С. К., Л. П., И. У. и К. Д. за прогласяване нищожността на договори за дарения, сключени между ответниците, по силата на които И. У. и праводателят на К. Д. – Г. У., са прехвърлили на С. К. и Л. П. процесния недвижим имот, представляващ 47,79 кв. м. от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]; за ревандикация на процесния имот и при условията на евентуалност – положителен установителен иск за собственост върху описания имот. Ищците са поддържали, че процесният имот е част от имот, отчужден от наследодателя им А. Г. по реда на ЗОЕГПТС; че през 1978 г. със заповед на Изпълкома на Г. в спорната част от имота – надпартерен етаж с площ 47,79 кв.м. е настанен С. У., в качеството му на ползвател; че през 1987г. по реда на Наредбата за недвижимите имоти Общинският народен съвет-Б. е продал на ползвателя жилището на надпартерния етаж от еднофамилната къща; че такъв самостоятелен обект в имота не съществува, поради което продажбата от 1987г. е нищожна поради невъзможен предмет; че с оглед на това имотът /спорните 47,79 кв.м. / е останал собственост на Държавата и през 1992г. целият отчужден имот им е възстановен на тях като наследници на бившия собственик по силата на ЗВСОНИ – легитимират се като собственици по реституция ex lege, наследяване по закон и завещание. По тези съображения считат за нищожни и дарствените сделки с предмет спорната част от имота на същото основание – невъзможен предмет, както и, че ответниците С. К. и Л. П. владеят същата без правно основание. По делото е представено от ищците съдебно удостоверение от 24.03.2016г., съгласно което пред БРС е висящо съдебно производство за установяване на правото на собственост на Р. П. и Д. Б. върху същата реална част от описания недвижим имот и за прогласяване нищожността на договора за продажба от 1987г., поради невъзможен предмет. Ответници по исковете в това производство са Държавата и наследниците на С. У. – И. С. У. и К. Д. Д. – последните двама са ответници и в настоящото производство като праводатели по дарствените сделки. При тези данни въззивният съд е достигнал до извода, че въпросът за валидността на извършената през 1987г. сделка със спорната част от имота е от значение за правилното решаване на настоящия спор, като е налице връзка на преюдициалност, поради което производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по обуславящото такова.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В настоящия случай формулираният от касатора въпрос, касаещ конкретната преценка на въззивния съд за наличието на преюдициалност, не представлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Оплакванията и твърденията на касатора са във връзка с правилността на съдебния акт. Същите могат да бъдат обсъждани след допускане на касационно обжалване, но не и във фазата по селекция. Въпреки това следва да се посочи, че преюдициалност между две дела е налице само когато субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение биха се разпрострели и по отношение на страните по обусловения иск. Съгласно чл. 229 ал.1 т.4 ГПК съдът е длъжен да спре разглежданото от него дело, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора . Спирането се налага, за да се изчака решаването на преюдициалния спор с цел да бъде зачетено постановеното решение. Зачитаното на обуславящото решение би било възможно само ако то обвързва страните по обусловеното дело. Какви са пределите на влязлото в сила решение и правните му последици е посочено в чл.298 ГПК – решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. То също така има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Следователно спиране на делото на основание чл.229 т.4 ГПК може да се предприеме, само ако обуславящото решение обвързва страните по обусловеното дело. В този смисъл е и формираната задължителна за съдилищата практика, от която въззивният съд не се е отклонил.
С оглед на изложеното, доколкото не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване, безпредметно е извършването на проверка за наличие на допълнителните предпоставки.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
№ 1549 от 19.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 1052/2016г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: