4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
[населено място], 25,05,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на четиринадесети март,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2349 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Ж. против решение № 133/20.04.2015 год. по т.д.№ 150/2015 год. на Пловдивски апелативен съд,в частта му, с която е частично отменено решение № 119/ 21.10.2014 год. по т.д.№ 214/2013 год. на Пазарджишки окръжен съд и са уважени предявените от [фирма] против Х. Н. Ж., по реда на чл.422 ал.1 ГПК, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , обективно съединени искове за установяване вземания на ищеца от ответника, в размер на 77 631,07 лева – непогасена част от главница, ведно със законната лихва върху същата от 31.10.2012 год. до окончателното й изплащане, в размер на 1 102,36 лв. – договорна лихва за забавено плащане на погасителни вноски , за периода 10.04.2010 год. – 10.06.2010 год. и за сумата от 3,63 лв. дължима наказателна лихва , за периода 10.04.2010 год. – 10.06.2010 год., по договор за ипотечен кредит,на основание настъпила предсрочна изискуемост,за които вземания кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 2936/01.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 4489/2012 год. на Районен съд – Пазарджик. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с чл.60 ал.2 ЗКИ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при преценка обхвата на преклузиите по чл.133 вр. с чл.131 ГПК и прилагането им за обстоятелства, за които изначална доказателствена тежест за обосноваване основателността на иска си носи ищеца, независимо дали са или не изрично оспорени от ответника. Страната твърди, че по този начин съдът е разместил доказателствената тежест, в противоречие с чл.154 ал.1 ГПК, като е задължил ответника да доказва ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката, вместо банката – ищец да доказва предпоставките за настъпване на тази предсрочна изискуемост, както и обявяването й на длъжника , преди подаване заявлението по реда на чл.417 ГПК, в съответствие с т.18 от ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира вземания по договор за ипотечен кредит , сключен с ответника,твърдейки настъпила предсрочна изискуемост по същия, съгласно клаузата на чл.18, с неплащането на две поредни вноски – с падеж 10.04.2010 год. и 10.05.2010 год..Претендира главница, договорна и наказателна лихви , като не оспорва обстоятелството, че не е обявявал на длъжника предсрочната изискуемост,споделяйки тезата,че съгласно условията на договора същата настъпва автоматично,без необходимо изрично уведомяване. В евентуалност счита, че дори да не би бил споделен този извод, претенциите следва да се уважат за изискуемите към момента на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение главница и лихви.
В отговора си ответникът е оспорил формирането на размера на вземанията, вкл. приложимите за изчисление на акцесорните претенции лихвени проценти.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете, по съображения основани на т.18 от ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС и необявената изрично от кредитора на длъжника настъпила предсрочна изискуемост по договора за ипотечен кредит.Въззивният съд е приел, че възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост следва да бъде изрично въведено от ответника, а отговорът му по чл.131 ГПК няма такова съдържание, поради което и първоинстанционният съд не е имал за предмет произнасяне по предпоставките за настъпването й.На това основание и съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза са установени основателните размери на предявените искове.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/В производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК , в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство, на основание чл. 60 ал.2 ЗКИ, или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост ? и 2/ Може ли съдът в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК служебно да приложи императивната норма на чл.60 ал.2 ЗКИ, когато банката не е уведомила надлежно длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост ? И двата въпроса са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – първият – с противоречие на въззивното решение с т.18 на ТР № 4/2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, а вторият – поради противоречие с т.1 на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год.на ОСГТК на ВКС.
Първият от въпросите покрива и общия и допълнителния селективен критерии.Разрешаването му е включено в предмета на спора и обусловило правния резултат, в противоречие с указанията в т.18 на ТР № 4/2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, според които в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка , че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Следователно, касационното производство следва да се допусне по този въпрос.
Вторият от поставените въпроси е формулиран в несъответствие със соченото в обосноваване на допълнителния селективен критерий ТР № 1/2013 год. по тълк.дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Същото касае разрешаването на процесуалноправен въпрос относно правомощия на въззивната инстанция,свързани със служебното произнасяне по приложението на императивна материалноправна норма, в случаите когато надлежен довод за прилагането й не фигурира във въззивната жалба,с оглед ограничения въззив при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. / чл.269 предл. второ ГПК / .Формулираният въпрос е относно служебното задължение на съда / не конкретно въззивния съд / по приложението на процесуалноправна, а не материалноправна норма, доколкото чл.60 ал.2 ЗКИ визира реда за предявяване на вземанията на банка,вкл. при условия на обявена предсрочна изискуемост – чл.418 ГПК. Допускането на касационното обжалване и по този въпрос – за приложението на чл.60 ал.2 ЗКИ , е по начало излишно, тъй като същото е визирано като основание за прилагането по спора на разрешението на ТР № 1/2014 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, предмет на първия от формулираните въпроси.Като основен и обобщаващ,същият е достатъчен и би предпоставил и косвен отговор на втория от въпросите.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 / 20.04.2015 год. по т.д.№ 150 / 2015 год. на Пловдивски апелативен съд,в обжалваната му част.
УКАЗВА на Х. Н. Ж., в едноседмичен срок от уведомяването,да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 574,74 лева.
След представяне на платежен документ или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :