3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 25.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3994 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №7762/09.04.15г. по в.ч.гр.д.№19179/14г. на Софийски градски съд е потвърдено разпореждането от 07.11.2014г. по гр.д.№21954/14г. на СРС, с което е върната като просрочена въззивната жалба на Столична община срещу първоинстанционното решение по делото.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по реда на бързото производство – чл.310-чл.317 ГПК. В проведеното съдебно заседание на 07.10.2014г. районният съд е посочил датата, на която ще се произнесе – 21.10.2014г. Съгласно чл.315, ал.2 ГПК, 14 дневният срок за въззивно обжалване започва да тече от тази дата. Подадената на 06.11.2014г. въззивна жалба е просрочена и правилно е била върната от районния съд. Жалбоподателят не твърди, че решението е било обявено в срочната книга на друга дата, различна от предварително обявената, а и по делото няма такива данни. Неговите твърдения се свеждат до това, че датата на узнаване на решението е 24.10.2014г., когато то е било обявено на интернет страницата на съда. Тази дата обаче е ирелевантна, предвид и разясненията, дадени с ТР №12/11.03.2013г. по тълк.д.№12/2012г. на ОСГК на ВКС.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Столична община. Жалбоподателят поддържа, че при справка в съда на обявената дата 21.10.2014г. първоинстанционното решение не е било обявено, липсвало обявяване и през следващите дни. За това решение жалбоподателят узнал едва на 24.10.2014г., когато било изпратено съобщение от съда, получено на 27.10.2014г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение на СГС противоречи на ТР №12/11.03.2013г. по тълк.д.№12/2012г. на ОСГК на ВКС. След като на предварително обявената дата 21.10.2014г. съдът не е обявил решението си в срочната книга, срокът за въззивно обжалване не тече от тази дата, а от узнаването на решението от страните – в случая 24.10.2014г.
Ответникът в производството И. Х. Т. оспорва жалбата.
Съставът на ВКС приема, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Първоначалната частна касационна жалба е била нередовна, тъй като не е съдържала изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. След дадени от съда указания такова изложение е представено. В него обаче не е формулиран правният въпрос, който е обуславящ за изхода на делото, въпреки че такова указание е дадено от съда. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2014г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят следва да постави пред съда обуславящия правен въпрос, по който иска допускане на касационно обжалване. Съдът не може да го замести в тази дейност. Твърдението, че обжалваното определение противоречи на ТР №12/11.03.2013г. по тълк.д.№12/2012г. на ОСГК на ВКС, не е достатъчно. Оплакванията в частната жалба и в изложението са фактически, а не правни. Спори се относно факта, че на 21.10.2014г. в срочната книга на СРС е било обявено решението на районния съд по делото. Този спор се повдига едва с частната касационна жалба, като жалбоподателят не представя и никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива доказателства не се съдържат и в служебно изисканото от въззивния съд копие от срочната книга на СРС за датата 07.10.2014г. Няма противоречие между обжалваното въззивно определение и посоченото ТР №12/11.03.2013г. по тълк.д.№12/2012г. на ОСГК на ВКС по правния въпрос от кой момент започва да тече срокът за обжалване по чл.315, ал.2 ГПК, нито пък по друг обусвалящ правен въпрос, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на определение №7762/09.04.15г. по в.ч.гр.д.№19179/14г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: