4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
гр. София, 21.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2589 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. И. И. срещу решение № 88 от 10.04.2014г. по в.т.д. № 617/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 615 от 25.06.2013г. по т.д. № 2624/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. С потвърденото първоинстанционно решение са отменени на основание чл.74, ал.1 ТЗ взетите ешения на Общо събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 10.10.2012г., за освобождаване от длъжност и отговорност на управителя Анна Ч. Ц.; за промяна на управлението и представителството на дружеството, като същото се осъществява само от досегашния управител И. И. П.; за възлагане на И. И. П. да организира цялото счетоводство на дружеството, като предприеме съответните мерки за събиране и приемане на цялата счетоводна документация от настоящия счетоводител в [населено място]; за избор на И. И. П. да представлява дружеството пред [фирма], за да даде и получи всички необходими документи за връщане на представената банкова гаранция относно проект ВЯЕЦ 52,5 МВ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че поради нередовно връчване на книжата по делото не е използвал дадената от съда възможност за събиране на доказателства по делото и тези обстоятелства са посочени пред въззивния съд, като с молба до съда е поискано на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивникът да има възможност да ангажира допуснатите от първоинстанционния съд доказателства, но това искане не е било уважено. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за спора и за точното прилагане на закона:
1. Нередовното уведомяване на ответника по делото следва ли да се приеме за отказ за представяне на оригинален документ?
2. Нередовното уведомяване на ответника по делото за допълнителна искова молба и съответно невъзможността за допълнителен отговор ограничава ли го в процеса?
3. Допустимо ли е съдът да приложи чл.161 ГПК в случай, че ответникът не е уведомен за искания документ?
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените от касатора въпроси относно нередовното му призоваване пред първата инстанция въобще не са решавани от съда и не са били поставяни като спорни. Поддържа, че твърденията са фактически неверни, тъй като касаторът е получил препис от исковата молба и за първи път в касационната жалба се въвежда възражение за нередовно уведомяване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че с оглед разпределената с доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест и на основание чл.190 ГПК първоинстанционния съд е задължил ответника да представи оригинала на поканата за свикване на общото събрание на съдружниците до ищцовото дружество, като изрично го е предупредил, че при неизпълнение на това задължение ще бъдат направени неблагоприятни изводи съобразно нормата на чл.161 ГПК. Приел е, че в определения от съда срок ответникът не е представил оригинала на поканата за свикване на ОС, с което е осуетил възможността ищецът да докаже твърденията си за нейната неавтентичност чрез назначаване на съдебно-графологична експертиза, с оглед на което и на основание чл.161 ГПК е приел за доказано твърдението на ищеца за неавтентичност на поканата. Изложил е съображения, че нито чл.139, ал.1 ТЗ, нито чл.37, ал.1 от дружествения договор на [фирма] съдържат изискването поканата за свикване на О. да бъде връчена лично на управителя на дружеството – съдружник, поради което връчването може да се извърши по всички подходящи начини на адреса на управление на дружеството, респ. на адреса за кореспондеция. С оглед посочения от ответника в отговора на исковата молба начин на връчване на поканата – на управителя на дружеството – съдружник лично срещу подпис, и при направения извод за нейната неавтентичност въззивният съд е приел, че съдружникът е нередовно уведомен за събранието, което от своя страна води до нередовно свикване на О., а оттам – и до незаконосъобразност на взетите на това събрание решения.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не са релевантни за делото и не са обсъждани от въззивния съд, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Във въззивната жалба на ответника по иска – настоящ касатор, не са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в нередовно връчване на книжа по делото, което е довело до лишаване на страната от възможността да представи изискания документ, да ангажира доказателства и да представи допълнителен отговор, нито са направени доказателствени искания, в това число за представяне на изискания с определението на първоинстанционния съд по чл.190 ГПК документ. Въззивникът е изложил само оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с разпределението на доказателствената тежест и липсата на произнасяне по направено от него искане по чл.190 ГПК. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, ограничаваща обхвата на дължимата от въззивния съд проверка, посочените въпроси не са били включени в предмета на въззивното производство и не са обсъждани. Следва да се отбележи, че определението на първоинстанционния съд, съдържащо проект за доклад по чл.146 ГПК и произнасяне по доказателствените искания на страните, в това число допуснати на ответника двама свидетели и задължение на ответника на основание чл.190, ал.1 ГПК да представи в срок до съдебно заседание оригиналът на поканата, връчена на ищеца, с предупреждението, че непредставянето й ще се тълкува съгласно правилата на чл.161 ГПК, е връчено на ответника с призовката за насроченото за 27.05.2013г. съдебно заседание и същият не е възразил срещу редовността на това връчване, противно на поддържаните в настоящото производство твърдения.
При липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 10.04.2014г. по в.т.д. № 617/2013г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: