О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
[населено място], 27.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2466/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №188 от 21.03.2013г., постановено по ч.гр.дело №146/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определението на Търговищкия окръжен съд от 11.02.2013г., с което е прекратено производството по т.дело № 141/2012 г. Жалбоподателят ЕТ М. Д. С. с фирма “Д.-44 – М. С.” иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Касационното обжалване обосновава с критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да потвърди определението на окръжния съд, с което е прекратено производството по чл.124, ал.1 ГПК, въззивната инстанция е приела, че длъжникът в заповедното производство разполага с регламентирани способи за защита, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение- подаване на възражение по чл.414 ГПК срещу вземането на заявителя, а в случаите на пропуснат срок с отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК. Пропускането на посочените в закона способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици. За неоснователно е преценено възражението на длъжника за неправилна квалификация на предявения иск. Съдът е направил преценка на изложените в исковата молба твърдения и предпоставките за предявяване на иск по чл.424 ГПК и е направил извод, че ищецът не се позовава на нови писмени доказателства или обстоятелства, които не са били известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в срок. Ищецът основава искането си за отричане на правото на заявителя, с изправността си на купувач, поради извършено от него плащане на цената на закупения недв. имот, т.е. с факти и писмени доказателства преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По изложението на основанията за касационно обжалване:
Касаторът поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е произнасянето от ВКС, ТК по въпроса когато не е подадено възражение и задължението не е съществуващо, поради погасяване, следва ли да се допусне предявяване на отрицателен установителен иск по общия исков ред. Независимо от обуславящото му значение за крайния изход на делото, поставеният правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед на обстоятелството, че ВКС се е произнесъл по поставения правен въпрос с определения по чл.274, ал.3 ГПК, които имат задължителен за съдилищата характер, а именно определение № 292 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 156/2011 г., I. г. о., определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I г. о., определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 824/30.12.2011 г. по т. д. № 181/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 117/11.02.2013 г. по ч. т. д. № 1004/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Съгласно практиката предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК.
Не е налице поддържаното противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос процесуално нарушение ли е констатацията на съда за недопустимост на иска по чл.124 ГПК, констатирана пет месеца след завеждане на иска, поради което за това време са изтекли преклузивните срокове за предявяване на искове по чл.423 ГПК и чл.424 ГПК. Съгласно чл.130 ГПК, когато при проверка на исковата молба, съдът констатира недопустимост на иска, той връща исковата молба. Това е най-ранния момент, в който съдът може да извърши преценка за недопустимост на иска. Съдът е задължен, когато в течение на производството констатира недопустимост на иска, да прекрати производството по делото, за да не се допусне постановяване на недопустимо решение / чл.129, ал.4 ГПК/. С решение №45 по т.дело №516/2009г., постановено по реда на чл.290 ГПК съставът на ВКС, ТК се е произнесъл по правния въпрос за правната квалификация на иска, която следва да бъде определена от съда въз основа на фактите по делото и твърденията на които ищецът основава претенцията си, като спорът е бил за връщане на суми при валидно сключен договор за облигационен заеми дали предявения иск намира своето основание в чл.55, ал.1 или чл.252 ЗЗД. Решение №51 по т.дело №623/2008г. съдържа произнасяне по процесуалния въпрос за правилното определяне на правната квалификация на иска, като в случая спорът е бил дали искът намира правното си основание в чл.55, ал.1 или чл.262 ЗЗД, т.е. липсва идентичност между формулирания от касатора въпрос и въпросите разрешени с цитираните актове на ВКС.
В заключение, частният касатор не доказва критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №188/21.03.2013г., постановено по ч.гр.дело № 146/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: